41 картини-живопис, 30 рисунки на дърво и 2 книги дари Валентин Климов на Историческия музей в Разлог. През целия си живот художникът е имал една цел-да бъде полезен на обществото. Затова с удовлетворение и вяра в бъдещето дарява своите творби, за да може неговата страст да се превърне в емоция и удоволствие за сетивата на хората, които ще ги видят.
Валентин Александров Климов е роден на 30 април 1928 г. в Разлог. Днес, близо 88-годишен, си спомня за първите си рисунки като малък, въпреки че впоследствие негова професия става агрономството. В началото рисува Пушкин, Лермонтов и др., от техни снимки. Самоукият, но талантлив художник, е потомък на руската аристокрация, която по времето на Октомврийската революция напуска Русия. 150 хиляди руснаци, начело с барон Врангел, напускат родината си с кораби и заминават за Истанбул, от където се разселват по цяла Европа.
Валентин Климов се отдава изцяло на рисуването едва след своето пенсиониране. Първата му изложба е през 1996 година. Винаги е работил за собствено удовлетворение, както и да радва хората с картините и пластиките си. Художникът е дарил картини в различни исторически музеи в региона, но сърцето и душата му остават в Разлог. Привличат го усета и стремежа към красотата, затова рисува това, което му привлича вниманието. Улиците с красивите старинни къщи в Разлог, пейзажи от града, природата.
Като истински потомък на руските аристократи, които са имали усет към изкуството, Климов винаги намира красивото, важното, което да сътвори в картините си. Неговият баща е свирил на цигулка и флигорна, а Валентин Климов и до днес свири на китара, но предимно, когато се чувства щастлив, а това, по думите му, е обичайното му състояние.
Сестра му – Ирина Климова, е първата жена алпинист в Благоевградска област и първият председател на Женския туристически клуб в Разлог „Планинарка“.
Климов споделя, че не е загубил агрономския си дух и все още практикува уменията си от своята работа, като поддържа изрядна градинката в дома си.
За него няма по-ценно от родовата жилавост. Затова книгата му „Повест за моя живот“ започва така: „Родовата памет е крайъгълният камък на човешкото съществуване. Без нея животът ни се обезсмисля, зареян из белите полета на поголовната забрава“.
