Одобрен е проект на Споразумение за прекратяване на Паралелното споразумение за защитен механизъм с Единния съвет за преструктуриране
Със свое решение правителството одобри проект на Споразумение за прекратяване на Паралелно споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) като кредитополучател, подписано през ноември 2021 година. Министърът на финансите е упълномощен да проведе преговорите с ЕСП и да подпише одобрения проект от името на страната при условията на последваща ратификация.
Паралелното споразумение е ратифицирано със закон, приет от 47-то Народно събрание (Държавен вестник, бр. 8 от 2022 г.). То е в изпълнение на ангажиментите на България за участие в Общия защитен механизъм след присъединяването й към банковия съюз. Във връзка с членството на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. и последващото й присъединяване към Европейския механизъм за стабилност са предприети действия за прекратяване на споразумението, тъй като отпада необходимостта от предоставяне на заем под формата на кредитна линия на Единния съвет за преструктуриране.
Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година
Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година, одобрена с Решение № 484 на Министерския съвет от 2026 година.
Измененията произтичат от приетия от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Те са във връзка с увеличаване на капиталовите разходи по бюджета на Министерството на културата за 2026 г. с 2 млн. евро за сметка на намаление на капиталовите разходи по бюджета на Народното събрание. Целта е осигуряване на финансов ресурс за изпълнение на дейности по реставрация и консервация на фасадите на Паметника на свободата на връх „Шипка“. Увеличават се и средствата за субсидии за юридическите лица с нестопанска цел с 51,1 хил. евро за Научния институт „Западни покрайнини“. С тях ще бъде оказана подкрепа на неговата научноизследователска дейност и популяризиране на историческото, културното и духовното наследство на българите в Западните покрайнини. Необходимите средства за финансиране на дейността на института са осигурени за сметка на издръжката на Министерството на образованието и науката.
С приемането на промените се цели повишаване на прозрачността на бюджетния процес и на качеството на информацията, съдържаща се в бюджетните документи, както и създаване на предпоставки за постигане на устойчива и предсказуема средносрочна бюджетна рамка, осигуряваща по-ефективно разпределение и управление на публичните ресурси. Основните фискални параметри за периода 2026-2028 година се запазват.
Привеждането на бюджетните показатели на първостепенните разпоредители с бюджет за периода 2026-2028 г. в съответствие с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2026 година ще осигури актуализирана база, която е необходима на първостепенните разпоредители с бюджет за реалистично планиране на средносрочните им бюджетни прогнози за следващия период 2027-2029 г.
Промените са направени въз основа на изискванията на Закона за публичните финанси за осигуряване на съгласуваност на параметрите в одобрената от Министерския съвет Aктуализирана средносрочна бюджетна прогноза с приетите от Народното събрание бюджетни закони за съответната година – закон за държавния бюджет, закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и с промените в данъчните закони.
Одобрена е бюджетната процедура за 2027 година
Със свое решение правителството одобри бюджетната процедура за 2027 година. С нея се създава необходимата организация и координация между отделните институции в процеса на бюджетно планиране и съставяне на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и на актуализираната средносрочната бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г., представляваща мотиви към него.
Бюджетната процедура е съобразена със сроковете по Закона за публичните финанси и със свързаната нормативна уредба, както и със срока във връзка с изготвянето и изпращането до Европейската комисия и Еврогрупата на проект на бюджетен план на Република България за 2027 година.
Обхванати са всички бюджетни организации, както и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.
Програмен формат на бюджет за 2027 г. ще прилагат всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Народното събрание и на съдебната власт, за които това е уредено в закон. Програмното бюджетиране е инструмент на правителството за повишаване на качеството на управление на публичните финанси, подобряване процесите на планиране и изготвяне на проектобюджетите на бюджетните организации, повишаване на прозрачността и отчетността на бюджетните системи.
Правителството одобри допълнителни 6 млн. евро по бюджета на Народното събрание
Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер до 6 млн. евро по бюджета на Народното събрание за 2026 г. за изплащането на дължимо присъдено обезщетение, лихви към него и съдебни разноски.
Средствата са дължими суми по влязло в сила Решение № 4989/28.08.2024 г„ постановено по гр. дело № 20221100110020 по описа на Софийски градски съд за 2022 г. Размерът на обезщетението, дължимо от Народното събрание, е 2 452 201,88 евро, като законната лихва за периода от 16.05.2013 г. до 31.08.2026 г. е в размер на 3 522 155,42 евро.
Натрупването на законната лихва по задължението с всеки изминал ден, води до неотложна необходимост Народното събрание да осигури и да изплати дължимото присъдено обезщетение по Изпълнителен лист № 319/30.03.2026 г. С оглед стопиране начисляването на лихви, с проекта на акт се предлага одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Народното събрание за 2026 г., в размер до 6 млн. евро.
Средствата ще бъдат осигурени за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.
Правителството предлага отмяна на временната мярка за ограничаване на износа на нефтопродукти
Правителството прие решение за внасяне в Народното събрание на предложение за отмяна на Решението на Народното събрание от 31.10.2025 г., с което беше въведена временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз.
С предложението се предвижда Народното събрание да отмени временната мярка, обхващаща износа и вътреобщностните доставки на някои видове нефтопродукти, включително дизелово гориво със и без биодобавка, керосин, индустриални горива и средни масла от битуминозни минерали.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), проведено на 9 и 10 юли 2026 г. в Дъблин, Ирландия. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов.
Дневният ред на срещата включваше две работни сесии по темите „Мобилизиране на частно финансиране за разрастващи се малки и средни предприятия” и „Стимулиране на декарбонизацията на индустрията: енергийни системи, мрежи и конкурентоспособност в ЕС”.
В рамките на първата сесия министрите подкрепиха развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите, Европейския фонд за конкурентоспособност и механизмите за споделяне на риска с цел привличане на повече частен капитал.
По време на втората сесия беше подчертано значението на ускорените инвестиции в електропреносната инфраструктура, цифровизацията и трансграничната свързаност като условие за успешна декарбонизация при запазване на конкурентоспособността и сигурността на енергийните доставки.
Дискусиите по двете теми потвърдиха широк консенсус относно необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика чрез по-ефективно мобилизиране на частни инвестиции и ускоряване на индустриалната трансформация. Общ акцент беше поставен и върху намаляването на административната тежест, по-добрата координация на европейските и националните инструменти и по-нататъшното задълбочаване на единния пазар.
Правителството определи МИИИ за Единно звено за контакт по стратегически проекти за технологии с нулеви нетни емисии
Правителството прие решение, с което определи Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията за Единно звено за контакт в изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/1735 за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии.
Единното звено за контакт ще подпомага и координира процеса по издаване на разрешения за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти, както и ще предоставя информация за административните процедури и изисквания.
Звеното ще бъде основната точка за контакт за инвеститорите, като ще координира взаимодействието между всички компетентни институции при издаването на необходимите разрешителни. Предвижда се също да осигурява леснодостъпна онлайн информация за необходимите документи, етапите на процедурите и приложимите нормативни изисквания.
Регламентът обхваща 19 ключови технологии за нулеви нетни емисии, сред които технологии за слънчева, вятърна и водноелектрическа енергия, акумулаторни батерии, термопомпи, водород, биогаз и биометан, улавяне и съхранение на въглерод, електроенергийни мрежи и ядрени технологии.
С приемането на решението България предприема важна стъпка към създаването на благоприятна среда за развитие на инвестиции в стратегически производства и укрепване на конкурентоспособността на индустрията в съответствие с европейските политики за климатична неутралност.
Приет е План за действие към Стратегията за превенция на престъпността през 2026 г.
Министерският съвет прие Решение за приемане на План за действие към Стратегията за превенция на престъпността през 2026 г.
Стратегията е част от системата на стратегическото управление на държавните политики и основен елемент от планирането на държавните дейности в сектора за сигурност и обществен ред. Превенцията на престъпността е от решаващо значение за поддържането на безопасна и сигурна среда за всички членове на обществото.
Планът за 2026 г. е изготвен в съответствие със заложените стратегически цели и дейности в Стратегията за превенция на престъпността (2021-2030 г.).
Докладът предоставя информация за напредъка, постигнат през 2025 г.. както и препоръки за подобряване на изпълнението на действащата Стратегия за превенция на престъпността 2021- 2030 г.
Одобрени са резултатите от участие в неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 16 юли 2026 г. в гр. Дъблин
Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 16 юли 2026 г. в гр. Дъблин, Ирландия.
В доклада са представени резултатите от дискусиите относно:
- Борба с организираната престъпност и сътрудничество с трети страни.
- Визовите политики в подкрепа на вътрешната сигурност.
- Обмен на информация с трети страни.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за учредяване на безвъзмездно право на ползване за срок от 10 г. върху част от имот-частна държавна собственост на Федерацията на независимите синдикати от отбраната „Българска армия“ към КНСБ и върху имот-частна държавна собственост на Националния синдикат „Отбрана“ към КТ „Подкрепа“.
Двата имота са в управление на Министерството на отбраната. Намират се в гр. София, съответно в район „Младост“ и на ул. „Джеймс Баучер“. Учредяването на безвъзмездно право на ползване е за изпълнение на синдикални функции при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи.
Правителството одобри доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС по време на Кипърското председателство на съвета на ес (1 януари – 30 юни 2026 г.)
С Решение на Министерския съвет беше приет Доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз по време на Кипърското председателство на Съвета на ЕС (1 януари – 30 юни 2026 г.). Докладът се изпраща на Народното събрание в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Докладът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Кипърското председателство на Съвета на ЕС (1 януари – 30 юни 2026 г.).
В Шестмесечната програма бяха включени 53 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през първото полугодие на 2026 г. по време на Кипърското председателство и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес. Развитието по досиетата и темите беше редовно докладвано на заседанията на Съвета по европейските въпроси.
Правителството одобри доклада от редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, проведено на 14 юли 2026 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 14 юли 2026 г. в Брюксел, Белгия. България беше представена от Постоянния представител на България към ЕС – посланик Румен Александров.
Съвет „Общи въпроси“ обсъди приоритетите на Ирландското председателство за периода 1 юли – 31 декември 2026 г, които се фокусират върху повишаване на конкурентоспособността, укрепване на сигурността, навременно споразумение по Многогодишната финансова рамка [2028-2034), политика на разширяване на ЕС и защита на демократичните ценности.
Министрите обмениха мнения по продължаване на работата по опростяването на законодателството, която е насочена към намаляване на административните и регулаторни тежести за бизнеса и гражданите.
Съветът одобри текст на заключения относно оценката на годишния диалог за върховенството на правото в рамките на Съвет „Общи въпроси”.
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”
Министерският съвет одобри днес резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което се проведе 17 юли в Дъблин, Ирландия.
По време на срещата заместник-министърът на правосъдието Ирена Борисова заяви, че България подкрепя обсъждането и потенциалното приемане на правна рамка в областта на съхраняването и достъпа до трафични данни, която да замени обявената за невалидна през 2014 г. директива за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или обществени съобщителни мрежи.
Представители на държавите членки, Европейския парламент и агенциите на ЕС в областта на правосъдието и правоприлагането обсъдиха необходимостта от приемане на законодателен инструмент за съхраняване на данни и използването им за целите на разкриване на престъпления, както и степента на евентуалната хармонизация и гъвкавост на национално ниво. Разговорът е част от дългогодишната дискусия по темата и се провежда успоредно с оценката на въздействието, извършвана от Европейската комисия.
България и другите държави членки подчертаха необходимостта в евентуалния нов законодателен акт да бъдат отчетени аспектите, очертани в практиката на Съда на ЕС, и да бъде намерен правилният баланс между упражняването на основните права на гражданите и защитата на обществения интерес, включително правата на пострадалите от деяния с висока обществена опасност.
Друга важна тема на срещата беше изразяването на мнение от децата в производства, които ги засягат в областта на семейното право. България изтъкна значението да бъде чут гласът на детето в съдебните производства, както и риска при невъзможност децата да изразяват мнение да се стигне до несъобразяване и дори нарушаване на техния интерес. Представени бяха примери за добри практики от България.
Министерският съвет одобри две нови регулирани професии
Професиите „помощник-треньор по вид спот“ и „треньор по вид спорт“ стават регулирани професии. Това реши Министерският съвет с допълнение в Списъка на регулираните професии в Република България.
Промяната е по предложение на Министерството на младежта и спорта. Мотивите за това са, че регулацията на професиите на помощник-треньор и треньор налага минимални образователни и професионални изисквания, което гарантира, че притежават необходимите знания и умения. Това е особено важно при работа с деца, юноши и професионални спортисти, където неправилни методи могат да доведат до травми (физически и психически). Ще се защити здравето и ще се осигурят безопасни условия в заниманията. Треньорите носят отговорност за физическата подготовка и безопасност на своите възпитаници.
В действащия Списък на регулираните професии са включени 82 професии.
Студенти в направление „Горско стопанство“ ще могат да се обучават в Бургас
Лесотехническият университет в София открива нов филиал в Бургас за обучение на студенти в професионално направление „Горско стопанство“. Приемът ще бъде в три специалности – „Ландшафтна архитектура“, „Технология на дървесината и мебелите“ и „Горско стопанство“.
Министерският съвет одобри предложението след решение на Академичния съвет на висшето училище и положителна оценка на проекта от Националната агенция за оценяване и акредитация. Предвиденият капацитет на филиала е до 280 студенти.
Лесотехническият университет е единственото виеше училище в България, което обучава специалисти в областта на горското стопанство, технологията на дървесината и производството на мебели. Разкриването на филиала ще подпомогне образователното развитие на младите хора, професионалната и академичната им реализация, както и задържането им в района. Там се наблюдава ускоряване на процесите по механизация, автоматизация и роботизация в горското стопанство, дървообработването и мебелната индустрия, което води и до повишено търсене на инженерни кадри.
Очаква се новото звено да се отрази положително и върху развитието на местната икономика. На територията на региона се намира и един от най-големите биосферни резервати – „Странджа“, богат на природни и културно-исторически забележителности и е подходящ за развитие на алтернативен туризъм. Общо 40% от територията на община Бургас са защитени зони, като районът се нуждае от специалисти в производство на мебели, озеленяване и поддържане на зелени площи около хотели и други сгради.
Община Бургас предвижда да осигури голяма университетска сграда, в която да се помещават филиалите на всички университети, общежития за студентите и жилищна сграда за преподавателите.
Нов институт ще изследва средновековното културно наследство на Балканите
Министерският съвет одобри откриването на Институт „Център за славяно- византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ като звено в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В него ще се извършват научни изследвания на средновековното културно наследство на Балканите — история, археология, литература, изкуство, славяно-византийски културни традиции и историческата памет на балканските общности. Новото звено ще подпомогне проучванията в повече области на медиевистиката и хуманитаристиката, като се разширят дейностите по реставрация и консервация и се модернизира работата на учените. Структурата ще подобри и качеството на обучението на докторантите и на младите специалисти в областта.
Очаква се новият институт да се утвърди като водещ научноизследователски център за изучаването на Средновековието – неговото книжовно наследство, политическа и културна история на Балканите, както и на различните проявления на средновековната култура – манастирски центрове, храмове, книжовни практики и др.
Създаването на структурата е необходима стъпка към модернизиране на научната инфраструктура и разширяване на международната конкурентоспособност в областта на хуманитаристиката. Институтът ще извършва не само научни изследвания, но и експертна дейност по идентифициране, опазване и популяризиране на културното наследство на България. В работата си ще използва съвременни дигитални технологии за изследване на славяно-византийското културно наследство.
Правителството променя статута на държавен имот на Министерството на финансите в София
С решение на правителството се променя статутът на държавен имот в София, предоставен за управление на Министерството на финансите за нуждите на Агенция „Митници“ от частна държавна в публична държавна собственост. Той се намира в район „Слатина“, местност „Летищен комплекс“, с площ 1 503 кв. м.
Удължава се срокът за приемо-предаване на държавни имоти между няколко държавни институции
По решение на правителството се изменя Решение № 88 на Министерския съвет от 26 януари 2026 г. С промяната срокът за приемо-предаване на държавни имоти – публична държавна собственост в гр. София между Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Сметната палата се удължава до 01.08.2027 г.
Променя се статутът на държавен имот в гр. Бургас
По решение на правителството статутът на имот, управляван от Висшия съдебен съвет, се променя от частна държавна собственост на публична държавна собственост. Имотът представлява двуетажна сграда в ж. к. „Славейков“, гр. Бургас. Използва се от Военно-окръжна прокуратура (ВОП) – Сливен, Военно следствен участък – Бургас към ВОП – Сливен и следствен отдел към ОП – Бургас, както и от Военен съд – Сливен и е придобила статут на имот – публична държавна собственост.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС в част „Енергетика“
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика, част „Енергетика”, проведено на 26 юни 2026 г. в Люксембург.
В рамките на заседанието енергийните министри постигнаха общ подход по Европейския пакет за мрежите. В съответствие с одобрената национална позиция, България изрази принципна подкрепа за постигането на общ подход по пакета. Страната ни информира, че разчита постигнатите договорености да бъдат отстоявани и в рамките на тристранните преговори, като се гарантира необходимата гъвкавост за държавите членки и съобразяване със специфичните особености на националните правни и административни системи.
Енергийните министри обмениха мнения относно усилията за декарбонизация в областта на енергетиката след 2030 г., както и по отношение на кризата в Близкия изток. България подчерта необходимостта енергийната политика на ЕС след 2030 г. да се основава на балансиран подход, съчетаващ декарбонизацията, сигурността на доставките, технологичната неутралност и инвестициите в надеждна енергийна инфраструктура. За гарантиране на енергийната устойчивост са необходими по-тясна координация между държавите членки, укрепване на механизмите за подготовка при кризи, диверсификация на енергийните доставки и засилена финансова подкрепа за енергийния преход.
В рамките на заседанието България и още 20 страни от ЕС подписаха тристранно споразумение между ЕК, държавите членки и индустрията за съхранение на енергия. Целта на споразумението е обединяване на ключови заинтересовани страни в енергийния сектор около набор от взаимни необвързващи ангажименти за ускоряване на внедряването на системи за съхранение на енергия.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ получава имоти за управление
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на 119 имота – публична държавна собственост.
Имотите се намират на територията на село Габровица, село Момина клисура, село Сестримо и град Белово, област Пазарджик.
Това ще позволи реализацията на обект с национално значение „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: ж. п. участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември.
Правителството прие отчета за изпълнението на концесионни договори в МОСВ за 2024 г.
Правителството одобри Годишен отчет за 2024 г. за изпълнението на включените проекти за добив на минерална вода в Актуализирания план за действие на държавните концесии за периода 2021 – 2027 г. и за изпълнението на действащите концесионни договори за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост, и на концесионния договор за защитена територия – част от Национален парк „Пирин” – „Ски зона с център гр. Банско” – обект изключителна държавна собственост.
През 2024 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отчита събираемост от постъпили приходи общо от концесии (концесионно възнаграждение по сметка на МОСВ, ДДС, за общините и ПУДООС) в размер на общо 5 246 009 лева.
Министерският съвет одобри Меморандум за сътрудничество между правителството и „СТАРБЕЙС ЮРЪП“ ЕООД
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство относно сътрудничество между правителството на Република България и „СТАРБЕЙС ЮРЪП” ЕООД във връзка с реализацията на приоритетния инвестиционен проект „Високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център – Доброславци”.
Проектът предвижда развитие на високотехнологична индустриална зона с фокус върху космическите технологии, научноизследователската и развойна дейност, като целта е да се насърчат инвестициите, технологичният трансфер, иновациите и създаването на висококвалифицирани работни места в България.
Меморандумът е правно необвързващ и определя рамката за бъдещо сътрудничество между държавата и инвеститора и не създава задължения за инвестиции, финансиране или разпореждане с активи. Конкретните права и задължения на страните ще бъдат уредени в последващи обвързващи документи и договори при спазване на действащото законодателство.
Очаква се реализацията на проекта да допринесе за развитието на високотехнологичния сектор, за повишаването конкурентоспособността на българската икономика, за привличането на стратегически инвестиции и за укрепването на позициите на България в областта на космическите технологии и отбранителната индустрия.
Министерският съвет актуализира списъка на финансираните проекти по Националния културен календар за 2026 г.
Министерският съвет прие решение за изменение на Решение № 390 от 7 май 2026 г. за осигуряване на финансиране на Министерството на културата за 2026 г.
С решението се актуализира списъкът на проектите, които ще получат финансиране по Националния културен календар за 2026 г., като част от първоначално одобрените проекти се заменят с други инициативи от календара. Промяната не води до увеличение на общия размер на средствата, одобрени с Решение № 390.
Изменението се налага, тъй като част от първоначално предвидените за финансиране проекти не са достигнали до етап на сключване на договори поради осигурено финансиране по други програми или изтичане на сроковете за реализация. Освободеният финансов ресурс в размер на 1 897 151 евро ще бъде насочен към 27 проекта от Националния културен календар за 2026 г., които са включени в Решение № 956 от 30.12.2025 г. на Министерския съвет за приемане на Национален културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци за 2026 г. и имат готовност за реализиране.
Решението ще осигури своевременното финансиране и реализиране на значими културни събития в страната при ефективно използване на вече осигурения финансов ресурс, без необходимост от предоставяне на допълнителни средства от държавния бюджет.
