За значително нарастване на ухапаните от кърлежи в цялата страна спрямо миналата година предупреждават специалистите. Очаква се още по-голяма вълна от жертви, особено покрай Черешова задушница (15 юни), тъй като гробищните паркове са едни от местата с най-много кърлежи.
Значителен е броят им и в парковете и междублоковите пространства, а сред причините, които се посочват за това, са характерни биологични процеси, недостатъчни мерки за превенция, както и наличието на немалък брой бездомни кучета, които разнасят кърлежите навсякъде, наред с гризачите и птиците. Въпреки че май традиционно е един от пиковите месеци за кърлежите, студеното време и валежите в началото на пролетта забавиха появата им. Избуялата растителност, високите треви и храсти, както и влажното и топло време сега обаче създават идеални условия за тях.
“Обикновено още от края на март, началото на април започваме с данните за първи ухапвания и първи случаи на заболявания. Броят на някои от заболяванията все още е нисък, но темпът на нарастване е висок”, обясни пред “24 часа” главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Все още няма увеличение на заболелите от лаймска болест в сравнение с миналата година, допълни той. Това е една от основните зарази, която пренасят кърлежите.
За първи усложнения на пациенти след ухапване от кърлеж в Хасковска област за тази година, съобщиха от местната здравна инспекция. По данни на РЗИ от марсилска треска се лекуват двама души.
От спешното отделение в града информираха, че при тях вече има пациенти, търсещи помощ след ухапване от кърлеж.
Между 70-80 човека ежедневно носят кърлеж за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести, съобщи директорът му проф. Тодор Кантарджиев. Освен лаймска болест смучещите кръв паразити са основни преносители на други бактериални инфекции като ерлихиоза, анаплазмоза и марсилска (средиземноморска) треска.
Заразяват се обаче само между 1 и 3% от изследваните ухапани, успокояват медици. Статистика колко общо са станали до момента жертва на напастта от кърлежи обаче няма, тъй като не всеки носи ухапалия го паразит за изследване.
Наличието на повече кърлежи предполага и по-честа обработка на тревните площи – косене и пръскане срещу кърлежи. Обикновено общините правят по едно пръскане през април и едно в началото на септември, когато е другият пиков период на кърлежите. В София вече е осъществено и второ пръскане, като за момента са обработени парковете и градините. Поетапно пръскания се правят и на междублоковите пространства и градинки в отделните райони. Преди 15 юни ще се минат и всички гробищни паркове, обясни Цезарина Илиева. (Подробности за мерките, които предприема общината, виж в карето – бел.ред.)
Действието на препаратите започва още на втория час и е с продължителност 24 часа. Ефективността им е доказана, но не е 100-процентова, тъй като
яйцата на кърлежите не се повлияват от отровите.
Един възрастен паразит пък снася хиляди яйца, като бройката им може да стигне и 20 000. Веднъж снесени, яйцата чакат само подходящите условия, за да се излюпят.
Резките промени във времето, от една страна, създават добри условия за кърлежите, а от друга, затрудняват пръсканията, тъй като, ако завали дъжд в рамките на няколко часа след обработката, използваните препарати се отмиват и отиват в почвата.
Предвид значителния брой кърлежи тази година прегледът на тялото след всеки досег с трева или излет е задължителен, припомнят специалистите. Обикновено кърлежите търсят тънка кожа по сгъвките, където попадат по-лесно. Традиционно некосените места и сухата растителност трябва да се избягват, но в следващия месец заради кърлежите това е още по-препоръчително. При излет, а и превантивно, да се използват репеленти.
