Какво е бъдещето на България според вас?
На България досега не й е липсвало нищо – имала е богати периоди, имала е бедни периоди; имала е добри и лоши управители; имала е мирно и бурно населени. Всичко това накуп прави България такава, каквато е в момента.
Аз напуснах България. Като мнозина от връстниците ми бях заслепена от разкази за това колко прекрасен в животът на запад, колко много можеш да постигнеш на запад, как този запад може да ти даде всичко, което България не може.
Е, в този запад съм вече повече от година и… не бих казала, че дава достатъчно. На път съм да получа добро образование и… толкова. Перспективи за работа? Изгледи към щастие и хубав живот? С извинение ще кажа, майната му, аз обичам вкъщи и искам да се върна.
Трябваше да мине тази една година тук, за да осъзная какво намерих, какво изгубих и къде искам да бъда след време.
Преди да дойда, нямах търпение да напусна България. Благоевград ми беше малък. В един момент вече не виждах нови физиономии по улиците. Разочаровах се от образователната система, от остарялото мислене на родителите ми, от любовни преживявания. Мислех, че идвайки тук, всичко това остава в миналото, става ненужно и мога да започна начисто.
И го направих. Но това ново място, с новите хора, с новото мислене, новия език. Всичко е толкова различно. Приятелите ми започнаха да говорят за Единбург като за вкъщи и аз осъзнах, че всеки път ги питам какво имат предвид под “вкъщи”.
Какво ми е взела България? Нищо. Колкото и да го мисля, дори да се старая да открия нещо, което ми липсва в България, не успявам. И това само може да ме радва.
Мисля, че това, което ме накара да осъзная какво е България за мен, беше връщането ми за лятната ваканция. Една година далеч от мама и тате, от всичките ти приятели, от старите контакти, старите занимания… променя те коренно.
Изведнъж, връщайки се за няколко месеца, старото ми се видя ново. Старото ми хареса до болка.
А този град… той не ми е дал нищо. Останах разочарована да видя, че хората са студени и неемоционални. Хората не могат да покажат тръпка към нещо или някого. Хората не се обичат искрено. Младите са като животни в джунгла. Всеки иска да е интересен, но всеки е дотолкова объркан, че не знае какво прави и защо го прави. Хората нямат амбицията и желанието, което имат младите в България.
Вкъщи… се влюбих отново, заобичах същите стари места. Прекарвах часове разхождайки се из Ловния дом в Благоевград. Стоях съвсем сама там, в тъмното, и мисълта, че съм вкъщи ме топлеше. Един такъв хубав огън, който го няма никъде другаде.
Това лято осъзнах, че образованието в чужбина ми стига като изживяване. И, мине ли то, искам да се прибера.
Толкова е просто..
Хората протестират срещу властта, срещу неравноправието, срещу корупцията.
Но моята гледна точка е малко по-различна.Може би не достатъчно зряла, но аз я уважавам по мой си начин и вярвам в нея.
Човек трябва да отиде, да види, да се върне и пак да види, за да разбере какво не е виждал преди.
Не гледам телевизия и не следя медии от близо пет години. До средата на лятото не знаех що за протести има в София, а дори след като разбрах, останах неутрална по въпроса.
България не е един човек, българия не е населението в един град. България не са само пенсионерите, само студентите, само медийните звезди или само тези, които протестират.
Възхищавам се на хората, задето са се надигнали срещу властта и искат правата си. Но дали точно сега му е времето? Не. Времето за това е било и преди 5 години, и преди 10, и преди 50. Нещата се променят ежедневно. Идва един политик, прави нещо. Появява се един несъгласен човек, който има уменията да намери събеседници, формират група, разрастват я, разпространяват идеята и ето ти протест. Това е. Дали протестът ще успее или не, политиката ще се смени. И всичко ще започне отначало. Държавата се основава на тези протестиращи и управляващи.
Но държавата не е политикът, който управлява по свои собствени възгледи. Държавата не е шепата народ, които ще опорстват срещу него. Държава е всеки един поотделно, със своето мислене и идеи.
Тъй като съм некомпетентна по въпроса, не бих изразила мнение по сегашната обстановка в родината. Знам, че е тежко. Но знам, че може да е много по-тежко.
Като гледаш нанещата от разстояние обаче, не ти се струва така. За мен България е мястото, където бих се върнала, независимо какво се случва там. Независимо дали ми казват, че не мога да успея и да се развивам там. Независимо, че хората я описват като “ад”, като загубена кауза, като “не си струва!”.
Аз им казвам напротив. Струва си.
За мен България един ден ще ми върне всичко, което ми липсва сега. Ще ме върне при хората, които обичам. Ще ме върне притоплите си залези и красивите си песни.
Какво е бъдещето на България според мен? Не знам. Не мисля, че аз бих успяла да променя България и да я направя прекрасна. Това вече е направено и смятам, че много хора са го забравили. Обаче аз не съм. И какво е бъдещето на България ЗА мен? Светло и топло. Щастливо. Спокойно.
Нямам нужда от пари и блестяща кариера, за да съм щастлива. Българите са много амбициозни и мисля, че сме уважавани за това. Но осъзнах, че амбицията не е всичко. Нужно е много малко, за да се чувстваш добре. И всеки може да го получи.
Тук бездомните гледат с омраза, но също така студено гледат и тези с хубави, топли домове. В България бездомно дете ми е подарявало цвете и ми е казвало, че имам хубава усмивка. Тук хората изглеждат спокойни, в България масово изглеждат притеснени. Но в България, срещнеш ли усмихнат човек, виждаш, че действително се усмихва. Тук усмихнатите хора ми изглеждат като да са с маски, които крият нещо друго. Тук всеки е индивидуалист. Тук всеки живее в собствена клетка и се развива като отделна структура. В България – там можеш да имаш екип, можеш да имаш приятели, можеш да имаш семейство, без да имаш роднинска връзка с хората. Тук това нещо липсва.
Докато България ми дава тая топлина, която не мога да усетя другаде, бъдещето ми там е спокойно. Имам мечти и амбиции, които мислех, че мога да реализирам и далеч от родината, но честно казано, не мисля, че мога да съм толкова щастлива където и да е.
България? Не може да ми даде повод и аз да стана един протестиращ. Моите желания, това, което аз искам да правя – това съм аз, като част от България. А щом знам, че аз мога да направя всичко, което искам, и че това ще ми донесе прекрасно бъдеще, значи бъдещето на България ще е прекрасно.
Хората се нуждаят от повече свободно време, което да прекарат сами, за да осъзнаят какво имат и колко много могат да загубят. Не можеш вечно да взимаш, трябва и да даваш. Не можеш вечно да намираш, трябва и да губиш.
Това е то. Не мисля, че нещата, които казвам, са базирани на надежда. Да, тук има българи, които казват, че никога няма да се върнат. Но не са много. Мнозинството тук е родолюбци, които вярват в хубавото бъдеще на странати си и които ще се върнат, защото знаят, че там е по-добре.
Може в България да има неуспели хора, разочаровани хора, тъжни хора. Но тези неща всеки трябва да ги изпита в един момент, за да види колко може, колко е могъл, защо не го е направил, къде трябва да стигна, как да стигне…
България дава бъдеще, което аз искам да имам. На тези, които се отричат от нея, ще кажа да не прибързват. За да съм тук сега, съм направила нещо в България, което да ми помогне.
България.. това съм аз. И аз като нея знам какво да си беден и да си богат, да си отричан и желан, да си търсен и изоставян. Но както един човек се изправя след загуба и продължава, така и една страна може да се изправи и да продължи.
Ако нещо съм научила от безкрайните уроци по история, то е, че нашата родина може. Нашата родина е била могъща и може пак да бъде могъща.
Аз вярвам, че ще се върна на различно място, защото всичко се променя. Но ще обичам това място така, както съм го обичала, когато съм тръгнала, както го обичам сега, когато съм далеч.
Какво е нейното бъдеще не знам. Но моето ми е ясно. Моето бъдеще е там. Вкъщи.
Б. Хрисотва, 1 Ноември 2013, за конкурс Какво е бъдещето на България според Вас