България може би е достойна за рекордите на “Гинес” с някои постижения в пътното строителство. У нас магистралите се градят със средна скорост от около 5 километра на година. Магистрала “Тракия”, която е най-дългата и най-дълго правена магистрала (42 години), е и “най-бързата” – строени са по 8.5 км на година, пише в. „Сега”.За автомагистрала “Марица”, начената преди 36 години, темпото на изграждане е по 3.6 км годишно. “Люлин”, която е лилипут с нейните 20 километра, е напредвала със средна скорост от 3.8 км годишно. За сравнение – в Хърватия се “произвеждат” по 100 километра аутобани годишно. Това показват данните, събирани през годините от Камарата на строителите, която вчера представи сборника “Пътищата на България”.
Според експерта Ясен Ишев, който е работил по сборника, най-много магистрални километри – 276 за 5 години, са пуснати при управлението на Бойко Борисов. “Това прави по 1 км на 5 дни. Бумът на магистралите е през 2015 г. с пуснати 124 км”, посочи вчера инж. Ишев. Но това е условен рекорд, защото преди пуска на отсечките има работа, вършена обикновено в мандатите на различни правителства. 2015-а бе година на строителен бум заради изтичащите срокове за усвояване на европейските фондове. Изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков потвърди, че 2016 г. се очертава много тежка за бранша. Това е видно от последните данни на НСИ за сериозни спадове в сектор строителство.
Всъщност магистралният пръстен на България е планиран и започнат още по времето на Тодор Живков. Преди 1989 г. са построени 274 км магистрали. При направена първа копка на магистрала през 1971 г. това прави около 18 години, в които са построени “соцучастъците”. Дори излиза, че за 20 години тогава са построени с 2 километра по-малко магистрали, отколкото за 5 г. в новото време.
Въпреки посочените успехи през годините е видно, че магистралите у нас се строят изключително бавно. За сравнение може да се видят темповете в Хърватия. “Там за година се пускаха по 100 километра, така Хърватия за 10 години изгради около 1000 километра магистрали”, коментира пред “Сега” Ишев. Там строителството се финансира с държавни заеми, както и с действаща тол система.
Най-лошият период за пътищата е в началото на 90-те години, когато шосетата са оставени без финансиране. През годините обаче инвестициите лека-полека се увеличават. През миналата година те са поставили рекорд – над 1.2 млрд. лева. През 2012 г. те са 1.024 млрд. лв., а през 2013 и 2014 г. са съответно по 995 млн. лв. и 771 млн. лв. Средствата от еврофондовете се увеличават за сметка на държавните вложения. Въпреки инвестициите от последните 15 години около 1/3 от шосетата остават в лошо състояние.
Шефът на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) Лазар Лазаров използва повода, за да напомни, че има огромен финансов недостиг. “Ако това продължи, сме обречени да тичаме след събитията и да кърпим дупки”, предупреди той. Според Лазаров, за да имаме хубави пътища, са необходими много време и много пари – 4 млрд. лв. за 10-годишен период щели да оправят положението. “Имaмe 20 000 км peпyбликaнcки пътищa нa дeceт гoдини. Aкo тpябвa дa ce пpaви пpeвaнтивeн peмoнт или pexaбилитaция, тoвa знaчи, чe ниe тpябвa дa peмoнтиpaмe вcякa гoдинa oкoлo 2000 км. 2000 км ги cмeтнeтe пo 400-500 лв. нa килoмeтъp c ДДC-тo и щe видитe зa кaквa cyмa cтaвa въпpoc”, oбяcни пътният шеф.
2000 km x 500 lv = 1 000 000 leva
за 10 години = 10 милиона лева
защо са му 4 милиарда лева и какво ще ги прави остава загадка