Природен парк „Рилски манастир“ гори за четвърти път това лято. Две седмици продължава гасенето в Национален парк „Рила“. Гори и Сакар. Огънят и на трите места обхваща изключително труднодостъпни местности. До пожара в Природен парк „Рилски манастир“ не може да достигне пожарна техника − единствено високопроходими автомобили и летателна техника − и той се гаси само на ръка. Затова е изпратено искане за включване на 2 хеликоптера от българската армия.
WWF напомня, че в момента България не разполага с нито един специализиран самолет или хеликоптер за гасене на пожари. Разчита се на 3 вертолета на Министерство на отбраната, а при мащабни пожари България е принудена да търси помощ от Европейския съюз, което често отнема ценно време. Затова петиция на WWF България настоява Министерски съвет незабавно да пристъпи към изпълнение на решението на Народното събрание от 2024 г. за закупуване на специализирана летателна техника за гасене на пожари от въздуха. Досега петицията е събрала над 13 000 подписа.
„През 2025 г. България е сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията на страната според данните на Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS). От началото на годината сме изгубили около 300 000 декара гори, много от тях в НАТУРА 2000. Голяма част от горските пожари възникват в недостъпни терени и до тях не може да достигне наземна пожарна техника. А един от ключовите фактори за овладяването на горски пожар е бързината на реакцията. В допълнение, наземните екипи не могат да се борят с интензивни върхови пожари при динамично променящи се условия. Специализираната летателна техника е от ключово значение за борба именно с върховите пожари, като капацитетът за носене на вода е около 4-5 пъти по-голям от този на пригодените за тази цел вертолети, с което се спестява и време, и брой курсове за зареждане с вода, и разходи за персонал.“ Това заяви Нели Дончева, ръководител на програма „Гори“ във WWF България.
Национален парк „Рила” е дом на близо 40 гръбначни и безгръбначни животни, застрашени от изчезване в планетарен мащаб, като лалугерът и сляпото куче. Паркът е основен екологичен коридор между европейската, средиземноморската и предноазиатската фауна. На територията на двата парка − „Рила“ и „Рилски манастир“ − се срещат над 200 вида растения и животни, вписани в Червената книга или защитени от Закона за биологичното разнообразие, като златката, скалният орел, кафявата мечка. Някои от защитените растителни видове са реликти, преживели заледяванията. Други са ендемити – срещат се само в България или на Балканите. Това са рилският ревен, божествената иглика, самодивското лале и др.
Пожарите винаги взимат жертви от дивата флора и фауна, но те остават невидими за официалната статистика на нанесените щети. Тя включва данни единствено за преките материални щети върху горските територии и инфраструктурата, но не и за разходите за пожарогасене и възстановяване на унищожените екосистеми.
„След един горски пожар значително намалява способността на горите да изпълняват своите вододайни и почвозащитни функции. Нараства значително рискът от ерозия и пороища, които застрашават цели населени места, защото няма гора, която да спре поройния дъжд надолу по склона. Затова е повече от притеснително, че България бави решителните мерки за превенция и за закупуване на специализирана летателна техника.“ Това каза Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF.
