Загуби за милиони и заплаха от фалити заради коронавируса у нас, прогнозира бизнесът. Стотици отменени туристически резервации, намалени доставки на стоки и суровини и затворени културни институции са първите ефекти от епидемията върху българската икономика, съобщава NOVA.
Транспортът е един от първите сектори, които усетиха удара на заразата. Спадът в производството и доставките на суровини и стоки, както и пълната непредвидимост по пътищата за превозвачите, вече трупат сериозни загуби за бранша.
Haмaлявaт и тъpгoвcĸитe cдeлĸи cъc зaceгнaтитe дъpжaви, a нaй-големи щети ce oчaĸвaт в cеĸтopитe нa тypизмa, инфopмaциoнните тexнoлoгии и eлeктpoниĸaта, както и cвъpзaнитe c aвтoмoбилнaтa индycтpия пpoизвoдcтвa.
В последните дни телефоните в туристическите агенции звънят по-скоро за отмяна на пътувания, отколкото за резервации. В един офис на туроператор всеки ден поне 80 екскурзии са анулирани.
Най-видимият удар в момента е върху пролетната програма за екскурзии от и до страната. Неосъществени потенциални резервации има основно покрай фестивалите на розата в Казанлък и Карлово през май, сочат данните от туроператорски компании.
Хотелите по морето също вече усещат негативите от коронавируса. Ранните записвания за летния сезон, които традиционно продължават до края на март, в момента на практика са замразени. Най-сериозно това се усеща при германските туристи. Това поставя под въпрос летния туристически сезон, в който традиционно се трупат около 70% от приходите в сектора.
„Над 30 % са отменени резервациите в хотелите в Booking и ако не спре тази психоза ще имаме нулев или отрицателен летен сезон, което за икономиката е пагубно”, каза Ричард Алибегов от Асоциация на ресторантьорите.
„Основните пазари, на които разчита България, са скандинавския, германския, съседните страни – Румъния, Гърция, Сърбия. Във всичките страни има случаи на коронавирус и навсякъде има въздържане от пътуване, така че това ще се отрази несъмнено и на българския туризъм. Ако тази епидемия се развие в пандемия, може да се очаква наистина катастрофален туристически сезон”, обясни председателят на АИКБ Добрин Иванов.
Спад при пътуванията отчитат и самолетните компании. Много от тях се наложи да коригират летателните си програми – особено към най-засегнатите от вируса дестинации. По-обобщени данни за ефектите върху цялата авиоиндустрия засега трудно могат да се дадат, тъй като тя реагира в движение на турбуленциите от коронавируса. Психозата от разпространението на короновируса води до отказ от пътувания и до дестинации, в които дори не е регистриран коронавирус. Това може да доведе не само за загуби, но и до съкращаване на служители и дори фалити, предупреждават от бранша.
„Туризмът генерира около 13% от БВП на България, заедно със съпътстващите отрасли – хранително-вкусова промишленост, транспорт, спедиция и т.н. Ако се изтрият тези 13% от БВП, това ще е пагубно за българската икономика. Там са заети голяма част от българските работници и служители – т.е. може да се очаква повишаване на безработицата, намаляване на ръста на доходите и т.н.”, каза Добрин Иванов.
На ръба вече са и ресторантьорите. Още в първите дни на потвърдени случаи на коронавирус у нас те отчитат сериозен спад на клиентите в заведенията. Масово се отменят планираните семейни празници и се изтегля платено капаро. От бранша не изключват и масови фалит и искат финансова помощ от държавата.
Загуби вече трупат кина, театри, галерии и други културни институции, които са затворени за публика от дни. Посещенията във фитнесите и спортните зали също леко намаляват. А запитванията за замразяване на абонамента при вече закупени месечни карти растат. Във фитнес залите се взимат допълнителни хигиенни мерки. Затова от бранша призовават да не се стига до паника и затваряне на спортните зали.
Десетките затворени предприятия в най-рисковите райони вече принудиха и български превозвачи да спрат камионите си или да намалят броя на курсовете си. През България към пристанищата в Гърция и оттам към Южна Италия пътуват тирове от седем държави.
Трафикът е „стресиран” и от пълната непредвидимост по пътищата за превозвачите, които не знаят в кой момент и къде може да се натъкнат на блокада. Засега обаче конкретни забрани за движение за тировете няма.
Около 60% от износа на България е към страни от ЕС. Затова всяко блокирано производство в страна партньор се оказва удар и върху нашата икономика, пресмятат от Асоциацията на индустриалния капитал. „Това е доста кризисна ситуация и ако се развие в Европа и с Германия, и с Франция, с Румъния, Гърция и Турция, които са другите наши партньори, несъмнено ще има отражение върху българската икономика и върху пазара на труда след това”, заяви Добрин Иванов.
Засега дефицит на стоки у нас няма. Търговците на техника твърдят, че все още успяват да зареждат, тъй като заявките са направени още преди половин година, когато фабриките в Китай са работили с пълна мощ, а и в Европа има много буферни складове. Ако кризата обаче продължи, до два месеца доставките могат сериозно да намалеят.
„Фабриката на света – Китай, повече от месец не работи. Китай е основен доставчик на материали и суровини на български предприятия и когато липсва основна суровина, това възпрепятства производството на продукти, които все пак трябва да стигнат до пазара и крайния потребител”, каза още председателят на АИКБ.
Не е изключено търговците да трупат загуби и заради по-малкото покупки, които потребителите правят по време на криза, предупреждава бизнесът. Дефицит на хранителни стоки, включително и на такива от първа необходимост, не се очаква, предупреждават търговците. В логистичните центрове на всички големи вериги има достатъчно стоки, които ще бъдат ритмично зареждани. Така че не е нужно да се презапасяваме с храни и лекарства.
