За равнището на неформалната икономика в бранш «Млекопреработване» съдим от резултатите от проведеното браншово изследване, което е част от проект «Ограничаване и превенция на неформалната икономика», реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България. Получените данни за нивата и проявленията на сивия сектор в бранш «Млекопреработване» следва да се интерпретират в контекста на спецификата на произвежданите продукти и крайните потребители на продуктите. Преобладаващата част от включените в изследването фирми (92,1%) попадат в категорията млекопреработватели и производители на млечни продукти. 2% от изследваните фирми са в областта на производството на машини и съоръжения за млекопреработването, а 5,9% се занимават с дистрибуция на млечни продукти.
По данни от изследването в бранш «Млекопреработване», през последните три години 70% от млекопреработвателите работят изцяло за вътрешните пазари. Около 18% от изследваните фирми-млекопроизводители работят за външни пазари, като относителният дял на продукцията, която реализират като експорт, варира между 15 и 25%. Едва 2% от млекопроизводителите работят основно за външни пазари и над 75% от продукцията им намира реализация на пазари извън страната.
По данни от проведените представителни изследвания бранш «Млекопреработване» попада сред браншовете, в които са концентрирани най-много и най-разнородни сиви практики. Според оценките на работодателите нивото на сивия сектор в млекопреработването е в диапазона между 51 и 75%. Това мнение обаче се подкрепя само от 8,0% от работодателите от бранш «Млекопреработване». Според преобладаващата част (40,6%) от работодателите-представители на млекопреработването сивият сектор в бранша е в нивата между 11 и 25%.
Млекопреработвателите са особено чувствителни по въпроса за сивите практики и са силно раздвоени в отношението си към тях. Принципно погледнато, работодателите от бранш «Млекопреработване» (70%) порицават и не възприемат сивата икономика като приемлив начин за упражняване на труд. В представите им сивата икономика е негативно явление. Но едновременно с това 48% от млекопреработвателите считат, че по този начин по-лесно се намира работа, а според 78% от тях работата в сивия сектор е шанс за по-високи доходи.
Според 54,9% от работодателите от млекопреработването, сивият сектор е силно привлекателен – най-вече заради възможността да се плащат по-ниски данъци и осигуровки от реално дължимите. Други 19,6% от работодателите от бранш «Млекопреработване» считат, че сивите практики в бранша се провокират най-вече от това, че неспазването на формалните правила дава по-голяма свобода при намирането на партньори за изкупуване на суровината.
Работодателите от бранш «Млекопреработване» са категорични (90,0%), че заетостта в сивия сектор впоследствие обрича на по-ниска пенсия и че това е работа при унизителни за работника условия (64,0%). Но присъщата им прагматичност ги кара също така да споделят и убеждението, че в сивия сектор по-лесно се намира работа (52,0%) и е начин за осигуряване на доходи на семейството (48,0%). По мнението на 67,4% от работодателите в бранша сивата икономика е най-бързият начин да се работи с печалба. Само 27,2% от млекопреработвателите считат, че рискът от разкриване и наказания е малък и си заслужава да се поеме. Затова пък 92,4% от млекопреработвателите са убедени, че законите не се прилагат с еднаква строгост към всички субекти. Почти всички (90,0% от работодателите) в бранша смятат, че сивата икономика нанася сериозни шети на изрядните работодатели.
Очевидно в бранш «Млекопреработване» се сблъскваме с парадоксалното на пръв поглед, но иначе логично, противоречиво и двойствено отношение към сивите практики. Те се отричат и порицават, но в същото време на тях се гледа като на спасителен механизъм в условията на криза и като на средство за получаване на сравнителни конкурентни предимства.
Трудно можем да говорим за типични сиви практики в бранша. По-скоро, традиционните сиви практики получават специфична окраска, когато биват прилагани в млекопроизводството и млекопреработването. Основните сиви практики в бранша са:
Работа на трудов договор за една сума плюс устни договорки за по-голямо заплащане (според 28% от работодателите);
Работа без трудов договор (близо 22%);
Нередовно изплащане на трудовите възнаграждения (според 24%);
Социално и здравно осигуряване върху по-ниски суми от реално получаваните (по мнението на 22%);
Липса на социално и здравно осигуряване (според 19%);
Неиздаване на финансови документи (считат 18%);
Отчитане на по-ниски обороти от действителните (твърдят 34%);
Отчитане на по-ниска печалба от действителната (по мнението на 30%);
Източване на ДДС ( според 15,8%);
Неспазване на техническото законодателство относно изискванията за производство на продуктите (считат 22%).
По мнението на 11% от млекопреработвателите, част от сивите практики в бранша са привнесени отвън, от чужди инвеститори или чужди фирми.
Работодателите от бранш «Млекопреработване» са скептични за възможностите рязко да се ограничи сивия сектор в бранша. Повече от половината от работодателите от бранша са убедени, че порочните практики за укриване на данъци посредством декларирането на по-ниски печалби от действителните и работата без договори са масово явление в страната. Проблемите на бранша са твърде сериозни и макар че държавата оказва подкрепа чрез договаряне на нови срокове за привеждането на фермите и млечните продукти в съответствие с изискванията на ЕС, българските млекопреработватели се борят за ежедневното си оцеляване.
Според немалка част от изследваните работодатели (18,0%) в бранш «Млекопреработване», разпространението на сенчестите практики има ефект на домино върху изрядните работодатели – с времето, под влияние на щетите, които понасят от дейността на сивите, част от изрядните работодатели започват да преосмислят своето икономическо поведение и в по-голяма степен стават склонни да прилагат отделни елементи на сивата икономика.
Изходът, според работодателите от бранш «Млекопреработване», е да се създадат гъвкави условия за работа на малките и средните фирми, които са преобладаващите в млекопреработването. Българското млекопреработване има нужда от сериозно субсидиране, което да върви ръка за ръка със строг контрол върху работата на млекопроизводителите и млекопреработвателите.
Снимка: Log.bg