Защо напускам България

zashto

Изключително силният текст „Защо напускам България” взриви интернет и се наложи като хит в социалните мрежи. Негов автор е Яна Добрева – журналист по образование и драматург по призвание. Яна е и дъщеря на актьора Илия Дорев, който навремето изигра Васил Левски.

Ето и самият текст:
Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази “диагноза”, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до “Пирогов”. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми.

Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници. И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка. Тогава реших, че се отричам от България Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено “родина”. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва “предателство”. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.

Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – “Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.”
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.

Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.

Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

*Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – “Пясъчен пъзел” в Театър 199 и “Да поиграем на чилик” в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – “Боже! Крокодили!”, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация “Гео Милев” пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канадa.

Източник: “Българи в чужбина”

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ..

17 КОМЕНТАРИ

  1. За съжаление те това искат.Всички честни , добри хора да напуснат страната ни.След това да могат да грабят НЕОБЕЗПОКОЯВАНИ.

  2. Много добре сте обрисували обтановката вБългария.Радвам се,че и има и оптимистични мисли,,доброто побеждава “Имате талант да пишете и ми се иска да побеждавате като променяте мисленето без да отстъпвате.Успех.Живейте в Родината за да я променим.

  3. За съжаление Вашата история ми звучи толкова познато…Когато и ние заминахме,най-големия ми страх беше,че някой може да нарани децата ми ,без никакви последствия.Не за мен,не за съпруга ми,заради тях тръгнахме. Никога няма да спра да повтарям,че се гордея,че съм Българка,но все още нямам подходящ отговор,защо тогава не живеем в България…
    Пожелавам ви успешно ново начало! И да,нашите сърца ще бият в един ритъм и ще запазим България чиста и неопетнена!

  4. Вярвах, борих се, сломиха ме, заминах. Това е и моята история. Първо се срамувах, че се предадох, че избягах. После осъзнах, че има друг живот – без унижения, без простотии, които те поглъщат. Сега съвестта ми е спокойна. На тези, които ни докараха до тук, съвестта им е перманентно спокойна. Защото те нямат съвест, те са духовни уроди. Както и да им обясняваме какво са ни причинили, колкото и силни думи да използваме, те няма да разберат, няма да се трогнат. Те са духовни инвалиди. Но, докато незрящият, или глухият са такива по рождение, или по злощастно стечение на обстоятелствата и извикват нашето състрадание и желание да им помогнем, лишените от съвест сами са избрали да бъдат недъгави, сами са предизвикали недъга си. На тях така им харесва. Да бъде победена тази болест, означава да бъдат променени тези хора. Това е невъзможно. Те са СПИН-а, от който умира България. Сбогом!

  5. Жалко, но неизбежно. Поредните интелектиалци напуснаха географския район с името България. Това трудно , за съжаление , може да се нарече държава. Опитвах се да повярвам, че с годините нещо може да се промени. Който и да е на власт – познатата песен на стар глас, та даже и вече звучаща фалшиво.

  6. На авторкат която е вложила толкова много гняв и емоции в тази изповед и пожелавам много късмет в новото начало. Не бих искала да звуча песимистично но където и да замине такъв човек като нея чуствителен и фин ще бъде много наранявана. Аз пиша от чужбина и затова знам че пътят който я очаква е изключително труден. Моето семейство се пресели далече но сърцата ни останаха в България. Трудно се започва от начало а понякога започваш това което не харесваш. Проблемите в чужбина са абсолютно същите но по възвишени. Мутрите тук са банките и данъците които те обират а чернокожи и бели боклуци могат да те оберат или налмушкат с нож без много да му мислят. Полиция навсякъде и въпреки това много престъпления. Навсякъде по света едни и същи хора живеят но вразлични епохи. Българите не могат да прескочат времето. Нужно им е време за да развият себе си. И тук са минали по този път и всеки помни тези време на бандитизъм. Авторката ще бъде много разочарована защото от написаното виждам какви големи надежди очаква от емигранството. Но нека отиде и са а да се увери. Късмет!

  7. За съжаление, няма никаква надежда! Заразата е повсеместна – където боднеш тече гной! България вече я няма! Оставаме ние, които сме на доизживяване и пиявиците, кърлежите и хиените, които ще живеят до като има трупове за ядене!!!

  8. Много ми е интересно какво ще напише тази госпожа след 1, след 2 години престой в Канада. Много е лесно да се настаниш на чужда трапеза и да изискваш да ти сервират шампанско и руски хайвер, но въпросът е кой по-точно ще плати сметката? Това го казвам, защото от доста години живея в подредена и богата държава-членка на ЕС. Нагледах се на българи, които идват с големи амбиции и претенции, които плюят по България, а същевременно се натискат из различни университети, държавни учреждения и пр., за да им признаят БЪЛГАРСКИТЕ дипломки. Защо? Хем недоволстваш, хем се позоваваш на права, получени в България! Научи езика (ако е различен от английския), завърши чуждестранно образование, намери си прилична работа. Но това е много трудно, мнооого трудно. Зная го от опит. Тогава същите тези българи започват (типично по български) да плюят по чуждата държава, че ги “дискриминира”. Колко удобно! И така все някой друг на българина му е виновен – България, Европа, циганите, политиците…Но той никога не е виновен. Той тропа ядосано с крачета по пода, удря с юмручета по масата и …изисква. От някой друг.

  9. О, аз въобще не съм съгласна! Много е лесно да се наредиш на чужда трапеза и да поръчваш шампанско и руски хайвер, да станеш, без да си платиш сметката. На мен лично ми омръзна от мрънкащи българи тук в чужбина, на които все някой им е виновен: България, политиците, циганите, чужденците, които не им признават дипломите и не ги искат на работа. Забележете: те се позовават на права, получени в България, от която са избягали (дипломи, трудов стаж)! И много от тях не научават езика, не повтарят образованието си в чужд университет/учебно заведение, защото това е много трудно и много скъпо! После мрънкат и от чуждата държава, оплакват се, не са доволни, че не са на министърски пост! Та много ми е интересно тази госпожа какво ще има да каже след 1-2 години престой в Канада. Защото там тя е една от многото и по-далече от павилион за сандвичи едва ли ще стигне.

  10. “За този, който вярва, няма въпроси, а за този, който не вярва, няма отговори.”
    / Авва Исарий /

  11. Много добре написано, с много чуство и болка и е нормално някой хора да не разберат или харесат това. За съжаление това е реалноста в България и Никой освен нас Българите няма да ни оправи държавата. Опитахме почти всички законни варианти, сменяхме правителства от ляво до дясно и резултат никъкъв. Аз лично съм извън България от 14 години, не мога да се оплача от това което научии преживях и постигнах по чужбините но няма и ден в който да не ми липсва родината. Надявам се и аз доброто та победи злото. А може би точно ние имигрантите на България можем да променим края на приказката.

  12. И все пак аз не съм съгласна! Герой е този, който живее в родината си и се бори с трудностите си тук. Защото аз не мога да живея в чужбина, там където не чувам българска реч, няма весела компания, не искам да уча децата си на чужд език, не искам да живея сред чужда природа, чужда реч …………. Това, че си в чужбина не е геройство, не е решение на проблемите, а бягство, но от какво от всичко родно! Така, че тази госпожа с това писмо, какво доказа – не искам това, не искам онова………. Чуваме само едно хленчене …

  13. МНОГО ИСТЕНСКО!!!! ВСИЧКИ ЛАПАТ НА НАШ ГРЪБ!!!! ДАНО СЕ ЗАДАВЯТ ВСЕ НЯКОГА !!!

  14. Текста е от 2000-та година, бил е публикуван в някакво печатно издание, не помня кое точно, но го има в интернет.

  15. Gelaia yspex na tazi gena,no ima edna pogovorka ,koiato kazva kamaka si tegi na miastoto.Az li4no giveia 20 godini v 4ygbina,no nebix gelala decata mi da sa i te na 4ygda zemia,bix se radvala mladite da ne prodavat dy6ite si pri izbori,da ne pla6at decata si 4e ciganina 6e gi vzeme ako ne sly6at,i drygi podobni.Vsiako sa6estvo triabva da se yvagava ,zatova parvo za da ima napredak triabva da pomislim samite nie kavo pravim, kakvo davame i kakvo o4akvame da poly4im,i nezabraviai te 4e triabva da dade6 2-3 pati za da poly4i6 edin .Yspex na vsi4ki i predi da napravim kakvato i da e kra4ka ,pravim ia kogato sme spokoini i trezvi.

  16. И все пак докато има робство, ще има и борба за свобода. Ако се откажеш, не отказвай други.

Comments are closed.

Последвайте ни...

81,580Последователикато
1,538последователиследвам
507абонатиабонирам

Най-новите новини

Партньори

Най-доброто онлайн казино в България, представено от CasinoBulgaria10.

error: