Вносни плодове и зеленчуци пълнят щандовете в търговската мрежа. Дините са турски, прасковите и кайсиите са гръцки, ябълките полски и италиански. Доматите са македонски под българско прикритие. Засега в магазините единствено сигурно е, че с български произход са малините, боровинките и пъпешите, установи проверка на в-к “Телеграф”.
Лъжат ни , че ядем български зеленчук, който всъщност се вкарва основно от Гърция и Македония. Търговците горят оригиналния амбалаж и по тъмно тайно го заменят с наш. Така опакован, продават зарзавата на магазините. Това разкриха пред в-к „Телеграф” производители на зеленчуци, които пожелаха анонимност, за да запазят сигурността си. Търговците на едро купуват отвсякъде, откъдето могат да докопат поевтини зеленчуци, и зареждат супермаркетите.
Врътката се прави от години, почти всички партии са сезирани. Така излиза, че пълните каси с домати, пипер, кромид, патладжан, на които пише, че са родно производство, са доставени отвън. С плодовете ситуацията е по-чиста относно произхода, защото на етикетите е обозначена страната на производство.
Дините са турски, прасковите и кайсиите са гръцки, ябълките полски и италиански, пъпешите български. Засега в търговските вериги единствено сигурно е, че с български произход са малините и боровинките. В това бе категоричен Божидар Петков, председател на Асоциацията на малино-производителите и ягодоплодните. Той обясни, че малините и черешите са единствените родни плодове, които имат положително експортно салдо.
Поради евтиния внос от Украйна на розовите плодове в Германия през Полша нашите фермери продават малко по-евтино от очакваното продукцията си в ЕС. Той предупреди и за спекулация с цените на малините, които за прясна консумация се изкупуват от стопаните от 6 до 8 лв., а на щандовете стигат 16 лв. за кг. Изкореняват С произхода на плодовете на прекупвачите не се налага да лъжат, защото публично бе оповестено, че реколтата от кайсии и праскови се срина. Причината са студовете през пролетта и градушките.
Стопани коментираха пред в-к „Телеграф”, че олинклузива по морето основно го спасява Гърция с овошки и зеленчуци. Знае се, че масово земеделците в Добруджа се отказват да гледат дини, има един голям производител на пъпеши в Генерал Тошево, каза Екатерина Кирчева, градинар от Каварна. Тя имаше големи площи с дини и пъпеши, но заради проблеми с възможностите за поливане се отказа от тях. Всички прасковени градини, които имахме, ги изкоренихме, съобщи Мая Илиева от Петрич.
Те бяха от старите сортове с вкус на праскова. Търговците научиха потребителите да търсят безвкусните плодове, но които издържат дълго, обясни решението си тя. Статистика Какъв е делът на българските плодове и зеленчуци, попита ‘Телеграф” министъра на земеделието Кирил Вътев. Според официалната статистика е 60 на 40 в полза на чуждите, но ние сме наясно, че нашите са много по-малко, отговори министърът. Проучване на изданието установи, че с български зеленчуци можеш да се снабдиш от малки градинари чрез групите в социалната мрежа Фейсбук.
Продават се и в малките зарзаватчийници, които се снабдяват от борсите или направо от нивата. Мая Илиева разказа, че продава на борсата доматите си, а по-късно ще изкара и краставици. Екатерина Кирчева също снабдява борсата във Варна. В момента нивите на фермерите от Каварна са обект на огромен интерес от румънски търговци основно от Букурещ. От сутринта се зареждат бусовете им до нивите и купуват най-качествената ни червена капия, каза Екатерина.
Това лято дори дойдоха с месец по-рано, иначе обичайно пристигат през септември, увери тя. Към доматите румънците не проявяват такъв интерес както към българския пипер, който е тръпката за тях. Виетнам Производителите обясниха, че в момента цените на оранжерийните краставици растат, защото ранните са приключили и малцина са заредили със зеленчука за август.
Нова реколта ще има по-късно, а корнишони не се отглеждат вече в България. Внасят се основно от Виетнам и Турция, както писа в-к „Телеграф” преди време. Така българските градинари, доколкото са останали, практически не стигат с продукция до щандовете на търговските вериги. Те пласират продукцията си чрез интернет, на място от градините и известни количества по борсите. Превърнахме се в потребители от производители, обобщи Мая Илиева. Министър Кирил Вътев предупреди, че трябва да се обърне тенденцията на закриване на ферми, защото вървим към демографски срив
