Празнуват всички, носещи имената Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.
Денят на Възнесение Господне, или още Спасовден, е един от най-светлите християнски празници. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както Великден.
Според християнската традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Или в сряда привечер, или на самия празник жените отиват на гробища. Тук те извършват същите действия, както и на останалите задушници. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява цветето росен, което е лековито и затова болните отиват на поляната, където расте, със зелена глинена паница, вино и погача. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване, сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
