Днес е Ромската Нова година – един най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи у нас или Банго Васил (куцият Васил). Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банго Васил, а третият “патерицата”.
Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите.
В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. Според друга легенда Банго Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
Банго Василий е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо – гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика.
На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Всички къщи, в които се празнува Банго Василий, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им да носи късмет. В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.
Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните цигански общности.
