През 1903 г. в с. Смилево, Битолско на Илинден е поставено началото на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден. В желанието за национално обединение на българите въстанието, белязано от трите християнски празници, става един от най-великите подвизи за жителите на тези региони.
Над 200 са убитите по време на въстанието в Разложкия край. Селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на град Мехомия /дн. Разлог/-центърът на въстанието, са изгорени.
42-ма мъже от Разлог са дали живота си за свободата. 28 от тях са погребани в оброчището „Св. Димитър“-парка пред Исторически музей-гр. Разлог. Най-младият от тях е 16-годишния Иван Цуцуманов, а най-възрастния е 68-годишния Марко Хаджиев. Останалите са мъже, в разцвета на силите си, оставили след себе си сираци и още неродени деца.
В знак на почит към всички, жертвали живота си във въстанието, бяха поднесени венци и цветя пред паметниците на П.К.Яворов, баба Магделина Юрукова и паметника на загиналите в Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. Шествието бе водено от общинското ръководство, начело с кмета инж. Красимир Герчев, зам.-председателите на Народното събрание Красимир Каракачанов и Явор Нотев, Атанас Стоянов-народен представител, д-р Мария Копанарова-председател на ОбС-Разлог.
Панихида за загиналите във въстанието отслужиха отец Янко Русков и отец Димитър Белчин.
