Православната църквата почита днес паметта на свети Св. Атанасий (Афанасий) Великий. Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Умира на 2 май 373 г. Затова и църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му – 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.
В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Имен ден празнуват всички, които носят името Атанас, Наско, Начо, Тинка.
