Над 527 милиона лева обезщетения са получили 690 000 работещи българи заради това, че са били болнични през миналата година. Или това са 23 на сто от всички осигурени във Фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Средно на ден сумата, която взимаме, когато сме болничен, е близо 49 лева. По 16 работни дни средно са били платените дни болничен, като издадените листове достигат 1,356 милиона за 10 786 364 дни, сочи справка в Националния осигурителен институт за периода от януари до септември 2023 година, пише Дарик радио.
Доста по-малка е сумата, изплатена на хора, пострадали при нетрудови злополуки – близо 83 млн. лева, но пък на ден сумата е малко по-голяма – близо 50 лева. Такива обезщетения са взели 74 хил. човека, като издадените листове са били 136 630 броя.
За гледане на болен член от семейството – най-често за дете, и карантина, болничен са взели 106 070 човека, а сумата, която им е платена, общо възлиза на над 24 млн. лева, или по 48 лева средно на ден. Такива болнични обаче са ползвали едва 3,5 на сто от всички осигурени българи с право на такива обезщетения.
Едва 0,1% от тях са ползвали болничен за трудова злополука и професионална болест, но изплатената сума на 3479 човека е над 8,64 млн. лева, или над 62 лева на ден.
За разлика от тях парите, които получават майките за бременност и раждане, са под 40 лева на ден, а издадените такива болнични листове са над 11 милиона за средно по 131 дни. Обезщетения за бременност и раждане са получили 85 478 жени за деветте месеца на миналата година, сочи още справката в НОИ.
От общо 961 хил. българи, които са били временно неработоспособни заради общо заболяване или са ползвали санаторно-курортно лечение, всеки трети е от София – над 328 хиляди. Над 106 хиляди човека са от Пловдив, докато във Варна са едва 59 хиляди, а в Бургас – 41,6 хиляди. Прави впечатление, че хората с болничен в столицата взимат и по-големи обезщетения за времето, в което не могат да работят. Така например средното дневно обезщетение в София е почти 58 лева, докато в Благоевград например то е 37 лева. В Стара Загора отсъствието от работа се е плащало средно по 55 лева, а в София-област и Варна по 50 лева. В Кюстендил работещите болни са взимали едва 39 лева на ден, а в Хасково – по 40 лева.
Кой има право на болничен
За да имате право на обезщетение поради временна неработоспособност или по-известно у нас като болничен, трябва да имате поне 6 месеца осигурителен стаж. Ако сте работили по-малко, то обезщетение за болничен не ви се полага.
Болничният лист се издава в деня, в който се установи, че сте болен, като не се допуска предварителното му издаване. Изключение се прави, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът за временна неработоспособност започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за него. Друго изключение е, ако болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът за временна неработоспособност започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предишния болничен лист, независимо че той може да е неработен.
Важно е да се знае, че болничен за минало време и без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа се установи, че човекът е боледувал и не е можел да работи, но прегледът не е могъл да бъде извършен.
От тази година вече са в сила важни промени в плащането на болничните. Според тях работодателите вече плащат първите два, а не три дни от болничния, а следващите дни се поемат от НОИ. Сумата, която получавате за първите два дни, е 70% от брутното ви дневно възнаграждение. Плащанията от НОИ също са изчислени като част от заплатата ви, като за общо заболяване обезщетението е 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждения или среднодневния осигурителен доход под 3750 лева, който таван е в сила от 1 януари тази година, а за трудова злополука и професионална болест – 90% от него.
НОИ изплаща обезщетение обаче само за работните дни от годината, тоест за официалните празници и за събота и неделя не получаваме парично обезщетение.
Така например, ако след втория ден на болничния следващите 2 дни са събота и неделя, за тях няма да получите нищо. Ако след събота и неделя, следващите 3 дни хипотетично са официални празници, и за тях няма да получите нищо, макар да боледувате общо 8 дни в дадения пример.
Възможност тези дни да се платят има за хората, работещи в предприятия, където всеки има индивидуален трудов график и се работи на смени, но това не е масовият вариант.
Болничен за бременност и раждане
Този отпуск е в размер 135 календарни дни за всяко дете и се разпределя в 3 болнични листа. 45 календарни дни се полагат преди раждането, 42 дни са непосредствено от раждането, като листът се издава от лекаря, който е водил раждането. 48 календарни дни се дават като продължение на предходния болничен лист и се издават от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката.
