Площад „Георги Измирлиев“, събота вечер. Огромна сцена, качествено озвучаване, професионални светлини, охрана, техника, персонал. От сцената пеят Cool Den, Valentina Vox и Ice G – все млади, ентусиазирани изпълнители. Само че… няма кой да ги чуе. Пред сцената – шепа хора. Повечето от тях – служители, охрана или случайни минувачи.
Липсата на интерес в разгара на юли – в сезон, в който хората или са на море, или извън града – не е изненада. В момент, в който половината град е по морето, студентите са си отишли, а туристи изобщо не идват, градската администрация организира „летни музикални уикенди“. Крайният резултат? Събития без публика, без интерес, без ефект.
Да го кажем директно – тези концерти са изкуствено напомпани събития, чиято единствена цел изглежда е да се отчетат разходи. Градът няма полза. Хората не се чувстват ангажирани.
Проблемът не е в музикантите, а в планирането. В липсата на идея, в управленската немощ. Вместо да се вложат средства и усилия в два добре организирани и популяризирани фестивала, както се правеше при предишни години, сега се разпиляват ресурси в серия от малки и слабо посетени събития. Без ясна концепция. Без рекламен обхват. Без дух.
Тези „музикални уикенди“ не водят туристи. Нито един хотел не е пълен заради тях. Никой не пътува до Благоевград, за да гледа трима изпълнители. Няма външна реклама, няма имидж, няма атмосфера.
Това не е културен туризъм – това е допинг за отчетите на общината. Тези събития са напълно излишни. Те не ангажират местната общност. Не носят никаква полза за града. Икономическият ефект е равен на нула. Туристическият интерес – несъществуващ. Публиката – символична.
А разходите? Напълно реални. Платени със средствата на данъкоплатците.
Нека не забравяме, че Благоевград беше културен център – със събития като Francofolies, с рок фестивали, балканска музика, театрални форуми. Хиляди хора идваха от цялата страна. Хотели, заведения и улици бяха пълни. Това носеше приходи, реклама и самочувствие на града.
Екипът на благоевградският кмет Методи Байкушев нямат визия какво означава култура. Или просто не ги интересува. По-удобно е да се правят лесни събития – без мисъл, без риск, но с удобен бюджет. По възможност – с фирми „наши хора“.
Вместо пет празни уикенда – два силни фестивала.
Благоевград заслужава събития с публика, с облик, с дух. Заслужава фестивали, които обединяват, вдъхновяват, създават енергия. Заслужава културен живот, а не празни сцени.
Сега? Нямаме фестивал, имаме фарс. Имаме евтини събития с раздути разходи, които не докосват никого. Култура на килограм – без дух и без полза.
