Занаятчийското производство е един от най-важните отрасли за българите по време на Османската владичество и Възраждането. Занаятчийството включва множество дейности, свързани с ръчното изработване на предмети. Някои от занаятите се практикуват от векове, докато други са своевременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски регион.
Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант. В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите били изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенствали уменията си в продължение на години. В края на обучението си вече могли да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения, докато в съвремието занаятите често се разглеждат като вид хоби.
Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятите /ЗЗ/, чиято основна цел е да уреди “упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение”. Законът е приет на 28 май 2001. В България са известни около 129 занаята, създадени са 25 Регионални занаятчийски камари в страната. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България, са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация. Някои от българските народни занаяти са: тъкачество, плетиво, бродерия, дърворезба, грънчарство, сарачество и др.
Източник: Е-79 News