С колекция творби на бележития български художник Илия Бешков Художествена галерия „Илия Бешков” – Плевен гостува на Регионален исторически музей – Благоевград.
Откриването на изложбата е днес от 17:00 часа в зала Временни изложби на музея.
Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време, с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.
Експозицията „111 г. от рождението на Илия Бешков” включва 123 творби в 100 рамки от основните теми и цикли, над които Бешков работи и се връща през целия си живот: социална, обществено-политическа; политическа сатира; цикъл „Испанска хроника”, цикъл „Конна полиция”; „Бозайник”; автопортрети; портрети; илюстрации; не толкова известния религиозен цикъл….
Тази представителна изложба е илюстрация на широкия сюжетен диапазон в творчеството на Илия Бешков, със задача да създаде усещането за особено динамичната, призивно-социална и дори гротескна атмосфера в произведенията му. Да потопи зрителя в предметно-психологическата ситуация и изостри проблемното му мислене с неволни въпроси и отговори в рамките на неговия реален жизнен опит.
Днес съхранените в ХГ „Илия Бешков” рисунки, скици, илюстрации, гвашове, карикатури са 1200. Пожълтели листи, изрисувани скицници, случайни картончета пазят трескавия нервен дух на художника и учителя Бешков – на чистия порив, на жадната вяра.
Да си творец ще рече да си отвъд привидното състояние на нещата. „Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник”, казва Бешков… Истинският творец се занимава активно с това състояние. Многовариантен като тематика, Бешков избира пътя на нееднозначните решения, на острия конфликтен момент в търсене на драматичното, потенциално-избухливото в състояния и действия от странната хармония наречена живот.
А на нас, зрителите, се пада основната задача да съпоставим сюжета с внушените му емоционални импулси, да се опитаме сами и достатъчно свободно да стигнем до авторовата идея, която вече ни принадлежи не по-малко отколкото на самия Бешков.