Проектът за подземен паркинг под площад „Македония“ е една от най-обсъжданите градоустройствени теми в Благоевград през последните дни. Миналата седмица кметът Методи Байкушев обяви, че реалното изпълнение на идеята се отлага за следващ програмен период, за да може общината да търси по-изгодно финансиране и да съкрати необходимостта от общинско съфинансиране, което към момента би натоварило сериозно бюджета.
Въпреки това процедурите по приемане на подробния устройствен план продължават да се разглеждат в Общинския съвет, а дебатът около проекта остава активен. Реакциите са разнопосочни – част от архитектурната и професионалната общност изразява сериозни резерви и дори критики към идеята, определяйки я като градоустройствено необоснована и рискова за историческото ядро на града.
По темата в ефира на Радио Благоевград говори архитект Александър Сандев – председател на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в Благоевград, който сподели професионалния си прочит и позицията на експертната общност относно бъдещето на проекта и отражението му върху облика и функционирането на централната градска среда.
Според него, независимо от източника на финансиране – дали общината ще участва със собствени средства или проектът ще бъде изцяло безвъзмезден – съществуват градоустройствени обекти, които просто не трябва да се реализират.
По думите му, за болшинството от членовете на Камарата на архитектите този проект е именно такъв.
„Съвременните градоустройствени тенденции предвиждат паркирането да се изнася извън историческите центрове на градовете. Площад „Македония“ е нашият най-ярък исторически, комуникационен и рекреационен център. Там се случва голяма част от обществения живот на града и към това пространство трябва да се подхожда с изключителен респект. Не бива да търсим допълнителна урбанизация, особено свързана с автомобилен трафик – това не е популярна практика никъде в Европа“, подчерта в ефира на Радио Благоевград арх. Сандев.
От градоустройствена гледна точка идеята за подземен паркинг не е обоснована, тъй като не е заложена нито в комуникационния план, нито в Общия устройствен план на града. Освен това тя представлява груба намеса в зона с паметници на културата и би довела до влошаване на качеството на ползване на средата, смята той.
Проектът предвижда изграждане на паркинг на около 11 метра под нивото на площада – приблизително три метра под нивото на река Бистрица. Това, по думите на архитекта, създава сериозни рискове, свързани с подпочвените води.
„Реализирал съм проекти в близост до реката и знам, че подпочвените води се променят дори сезонно. Изключително трудно е с едно геоложко проучване да се предвиди какво точно ще се случи при такъв мащабен подземен проект. Със сигурност ще има сериозен проблем с водите. Разбира се, той не е нерешим, но ще доведе до сложна и много скъпа последваща експлоатация за тяхното отвеждане“, обясни Сандев.
Той обърна внимание и на друг сериозен проблем – комуникацията с финансиращите фондове и усвояването на средства. Архитектът подчерта, че разбира трудната позиция на общинските администрации, които често са притиснати от кратки срокове за приоритизиране и бюджетиране на проектите.
„Напълно невъзможно е един толкова сложен подземен проект да бъде точно бюджетиран само на база идеен проект. Почти сигурно ще се появят допълнителни подобекти и непредсказуеми дейности. В същото време общината е принудена да заяви конкретна сума, което е практически неизпълнимо. Именно това доведе до отлагането на проекта за подземния паркинг – неточното бюджетиране и необходимостта общината да осигури допълнителни около пет милиона евро“, посочи той.
Според болшинството от архитектите, независимо от начина на финансиране, проектът е вреден за градската среда. Той би влошил качеството на обитаване на площадното пространство, би създал сериозен дискомфорт за всички ползватели там и за бизнеса в района, който рискува да бъде сериозно засегнат по време на дългия строителен процес.
„Говорим и за неоправдани рискове за конструктивната стабилност на прилежащите сгради. Това е проект, който не трябва да се случи – такова е категоричното мнение на колегията“, заяви арх. Сандев.
Той подчерта, че всички архитекти, участвали в двете срещи, на които проектът е бил представен, са подходили напълно добронамерено и с ясното съзнание, че искат да помогнат на града.
„Нашето желание е средствата да бъдат разпределени по разумен начин и да носят максимална обществена полза“, допълни той.
