Православната църква днес отбелязва паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски, който е почитан на целия Балкански полуостров.
Свети Димитър е обявен за покровител на град Солун. Там е издигната и едноименната базилика, в която се съхраняват мощите на светеца, прославени с чудотворната си и лечебна сила.
Празнични богослужения в прослава на чудотвореца ще бъдат обслужени в храмовете на Българската православна църква.
ДИМИТРОВДЕН Е! НАРОДНАТА МЪДРОСТ СЕ СБЪДВА: ЗИМАТА НАСТЪПВА! ❄️
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети Великомъченик Димитрий Солунски. В народния календар обаче този ден е известен преди всичко като Димитровден – празникът, който традиционно разделя стопанската година на два основни сезона: летен и зимен.
Граница между сезоните: „Георги лято носи, Димитър – зима“
Народната мъдрост категорично свързва Димитровден с настъпването на студеното време. Пословицата „Георги лято носи, Димитър – зима“ е най-ясното доказателство за това.
- Народни вярвания: Според преданията, Свети Димитър е покровител на зимата и студа. Често е описван като воин на червен кон (за разлика от Свети Георги, който язди бял кон) и се вярва, че когато раздруса своята дълга бяла брада, от нея се изсипват първите снежинки.
- Смяна на цикъла: До този ден обикновено трябва да е приключила есенната оран и да са прибрани основната реколта и зимнината. Димитровден бележи края на активния земеделски труд на полето и началото на периода за обработка на прибраното.
Гадания за времето и приключване на договорите
Празникът е наситен с обичаи, свързани с прогнозиране на предстоящата зима и уреждане на стопанските отношения.
- Гадания за зимата: На Димитровден се гадае за времето:
- Ако вали сняг или денят е студен, се очаква сурова и дълга зима.
- Ако денят е топъл и безветрен, зимата ще бъде мека и кратка.
- Ако месечината е пълна срещу празника, вярва се, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета – знак за плодородна година.
- Професионален празник и договори: На Димитровден започва разплащането с ратаите (наемните селскостопански работници) и пастирите за приключилия стопански сезон, като често се договарят и новите условия за следващата година. Празникът се счита и за професионален ден на строителите (дюлгерите).
- “Полазване”: Изпълнява се обичаят “полазване” – гадаене по първия гост (полазник), прекрачил прага на дома. Вярва се, че ако той е добър, имотен или от мъжки пол, годината ще бъде благополучна, здрава и плодородна (с повече мъжки животни в стадата).
На трапезата традиционно се слага курбан от овче месо или яхния от петел (ако именикът е мъж) и задължително се поднася пита с ябълки или тиквеник.
Димитровденска Задушница
Важно място в обредния цикъл около Димитровден заема Димитровската Задушница (съботата преди празника), която е един от големите помени за годината. На този ден се почита паметта на починалите близки и предци.
