Високопланинското Каракашево езеро в подножието на връх Мусала е започнало да се заблатява. Това сочи анализ на пробите, които български учени антарктици взеха в подводна мисия на 14 септември по време на кампанията на bTV “Да изчистим България заедно”. Вместо за хилядолетия, промените са настъпили за 20 години.
В деня на голямото чистене български полярници-водолази се спуснаха в ледените води на Каракашевото езеро, за да почистят дъното му от отпадъци и да вземат проби за научни изследвания. Езерото е една от перлите на маршрута към връх Мусала. Намира се на 2396 м надморска височина и е дълбоко над 7 м.
Пробите вече се намират в Биологическия факултет на Софийския университет. Там учените изследват два елемента за качество – химични и биологични. Подобно изследване преди 20 години е доказало, че е отговаряло на всички характеристики на високопланинско езеро.
„Започва да се увеличава притокът на елементи или вещества, които служат за храна. Различни организми се появяват, които започват да участват и за които преди не е стигало”, обясни проф. Нешо Чипев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Биологичният анализ на доцент Любомир Кендеров го потвърждава. Той е един от леководолазите, който взе пробите. Още на място те констатират ниска прозрачност и зелен цвят на водата между петия и седмия метър, което се дължи на цъфтеж на фитопланктон.
Водните бълхи са характерни за високопланинските езера, но не и тяхната огромна популация.
Учените успяват да измерят и над един метър утайка на езерното дъно, от която взимат проби.
Вероятно процесите в езерото се дължат освен на пряката човешка дейност, така и на общото замърсяване на околната среда. Учените обясняват, че екосистемата би могла да се възстанови до известна степен, но само ако спрем да й вредим.
Те призовават за строг контрол и санкции за туристи, които изхвърлят боклуци, а хижите да бъдат задължени да изградят пречиствателни станции.
