На 7 юли, храмът в село Докатичево, посреща своя най-голям празник „Рамото на св. Неделя“. Вдъхновител и организатор е Ангелина Попова, която не спира да работи всеотдайно за храмовете в родното Докатичево.
За храма като духовност. Като еманация на българщината. Като твърдина. Като уроци. Като мисия – възможна, а понякога и невъзможна… Храмът в Докатичево е в подножието на четири планина: Рила, Пирин, Малешевска и Влахина. И това е един от най-красивите и стари храмове в община Симитли, където – с основаването му е бликнала света вода, но с Крупнишкото земетресение се е отдалечила на няколко метра от храма. Пак – близо до църквата. Казват, че е лековита – лекува очни болести и ти става леко като си измиеш лицето…
Построен през 1860, храмът и до днес достойно отстоява своята мисия и има два празника – храмов – винаги на 7 юли и на 14 октомври, когато тържествено е осветен. „Храмът е уникален. – споделя Ангелинка. – И хората са ни добри. Всеки ден имаме дарения – парични, икони, радваме се като деца на съживяването му. – Преди няколко дни организирах с колегите от Югозападен университет демонстрация за приготвяне на домашна баница, печена на връшник…Беше много емоционално. А защо да не го правим това за туристи, за ученици и деца – да знаят и помнят.“
Трудно, обаче е за нея да приеме, че има хора, които рушат, които не пазят, които не зачитат това голямо богатство. А тези светини, природата, историята, културата, традициите могат да бъдат изключително привлекателни за български и чужди туристи.