Специфика на бранш «Електротехника и електроника»
Браншовото изследване показва, че тенденцията е фирмите от бранша да развиват широк спектър от дейности. Секторът е развит предимно като фирми за производство и услуги в професионалната сфера и значително по-малко като производство на потребителска техника. Поради спецификата на дейностите в бранш „Електротехника и електроника”, преобладаващата част от фирмите (96%) са регистрирани по ДДС, което предполага професионално водено счетоводство и редовно предоставяне на информация на държавната администрация. Едноличните фирми в бранша са по-скоро изключение. Тъй като 92,0% изследваните фирми са с българска собственост, от гледна точка на изучаването на сивата икономика това дава възможност за изчерпателно изследване на отношението на българина-работодател към сивите практики.
Характерно са развитието на бранша е концентрирането на производството в най-големите градове и административни центрове, в които има достатъчен брой специалисти с подходяща квалификация и образование, както и учебни заведения с техническа насоченост. Данните от изследването потвърждават и предишни наблюдения за силната експортна насоченост на сектора. 40% от фирмите в бранша работят за износ и имат дълготрайни пратньори в чужбина. Друга специфична отлика на бранша е, че продуктите на голяма част от българските фирми се влагат в продукцията на износители, като по този начин се осъществява допълнителен, индиректен износ.
54% от фирмите в бранша членуват в бизнес организации, което очертава допълнителна насока за оптимизиране на работата в бранша. За сравнение, във високо развитите индустриални страни членството в бизнес организации е 100% и това е един от инструментите за „изсветляване” на икономиката.
Сивите практики в бранш «Електротехника и електроника»
Според оценките на работодателите от бранша, сивият сектор в икономиката на страната е в диапазона между 30-40%. Успоредно с това проучването показва, че оценката за сектора е за по-малко сива икономика, отколкото средната за страната. Натежават две мнения – според 22,0% от работодателите, сивите практики в бранша са до 10%, а според други 20,5% нивата са по-високи и се движат в рамките от 11 до 25%.
Работодателите от бранша асоциират сивата икономика преди всичко с доплащанията на ръка за извършения труд, без внасяне на дължимите по тези суми пенсионни и здравни осигуровки (52%). На второ място по сила (50%) е асоциацията с ДДС измами. Като сива икономика се припознават данъчните нарушения (34%), продажбите без фактуриране (32%), укриването на печалба (26%), контрабандния внос (24%) и нелоялната конкуренция (20%). Работодателите от бранша обръщат внимание, че всички „спестявания” на разходи (ДДС, данъци, мита) реално водят до нелоялна конкуренция.
В този контекст, основните щети от сивите практики за коректните фирми са загуба на пазари, свиване на печалбата, спад на продажбите, намалена конкурентоспособност.
Данните за нивата на сивите практики в бранша за три времеви точки – 2000, 2006 и 2010 г., говорят за сравнително динамично развиваща сe картина. Оказва се, че сивата икономика в бранша е имала най-високи стойности през 2006 г., когато по мнението на 22,8% от работодателите от бранша нивото на сивите практики е било между 26 и 50%, а пък други 27,0% от работодателите са я оценили на нива между 11-25%. През 2010 г. сивото пространство в бранша се е „върнало” към относително по-ниските си нива от 2000 г. – според 18,6% от работодателите през 2000 г. сивото в бранша е било между 26 и 50%, а през 2010 г. за такива нива на сивите практики в бранша говорят 17,0% от работодателите. В същото време, делът на работодателите, оценяващи сивотата на бранша на нива 11-25% през 2010 г. се е увеличил с 8,6 процентни пункта в сравнение с 2000 г. Освен това, през 2010 г. с близо десет проценти пункта е нараснал (25,5% през 2010 г. срещу 15,6% през 2000 г.) делът на работодателите, считащи че сивата икономика в бранша е до 10%.
Обобщеният извод за динамиката на сивите практики в бранш електроника и електротехника е, че през 2010 г. сивият сектор в бранша е овладян след бума през 2006 г. и се е „стабилизирал” на нива до 25%.
Типичните сиви практики в бранша
В бранша работата без трудов договор е много рядко срещана практика. Честа практика обаче е „неформалното доплащане” на част от възнаграждението за извършените дейности:
Според 37,9% от работодателите, типична сива практика за бранша е работата на трудов договор за една сума плюс устни договорки за по-голямо заплащане;
Социално и здравно осигуряване върху по-ниски суми от реално получаваните е друга типична практика, по мнението на 34,1% от работодателите;
Близо 16% от работодателите съобщават за случаи на извънредна работа без допълнително заплащане, работа при вредни условия, нарушено право на отпуска;
Като типична сива практика за бранша се посочва неиздаването на финансови документи (21,9%);
Отчитане на по-ниски обороти от действителните (според 26,9% от работодателите);
Отчитане на по-ниска печалба от действителната (според 27,5% от работодателите);
В контекста на типичните сиви практики в бранша, е логично наблюдението на работодателите от бранша за предпочитаните модели на разплащане – според 25,7% от работодателите, все още се предпочита разплащане в брой вместо банкови преводи, а това може да се тълкува и като индикатор за извършване на сиви дейности. Изненадва процентът (10%) на работодателите, които посочват източването на ДДС като типична сива практика за бранша. Впечатлява също така относително високият процент (12%) на тези работодатели, които признават, че дават подкуп често или много често. Макар че по мнението на експерти от бранша в действителност процентът е по-висок, изненадва самият факт на откровеното говорене и признаване на участието в корупционни практики.
Проблем за 16% от фирмите в бранша са таксите по Наредбата за отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Според работодателите от бранша, цитираната Наредба страда от сериозни дефекти, допълнително деформира пазара и стимулира сивата икономика.
Защо е възможен сивият сектор в бранша?
Сивият сектор в бранша съществува, защото стъпва на здрави социално психологически „темели” и на още по-солидни икономически мотиви. Според 56,7% от работодателите, стремежът да се плащат по-ниски данъци е напълно естествен и работодателят не може да бъде винен за това, че търси вратичките в закона. Също така разбираема е и нагласата на част от работодателите да укриват реалните си обороти и да обявяват по-ниски печалби. Според работодателите от бранша обаче, причините за сивия сектор могат да се търсят и в повишената организирана престъпност и рекета.
Сивите практики в бранш електротехника и електроника възникват в отговор на сериозните проблеми в дейността на фирмите от бранша. Като ключови проблеми се изтъкват свитите вътрешни пазари и вътрешно потребление, невъзможността да се поддържат непроменени нивата на разходите за труд и заплащането на високо квалифицирани дефицитни работници. Пряко следствие от това е възприемането на практиката на неформални плащания към работниците.
Според данните от браншовото изследване, през последните 2-3- години сивият сектор в бранша се катализира допълнително от:
Свитият обем на поръчките/производството (според 72,8%);
Значителната по обем междуфирмена задлъжнялост (според 71,6%);
Затруднения при реализирането на продуктите/услугите (според 66,3%);
Пренасищането на пазара на труда с работници, освободени поради свиване на производствени дейности (според 61,8%);
Забавените плащания за възстановяване на ДДС, данъци и такси (според 59,7%);
Несъгласуваността на разпоредбите (според 63,5%).
Другите много сериозни проблеми на бранша са дефицитността на оборотния капитал и забавените разплащания. При това положение, работодателите търсят спасителни механизми, а част от тези механизми се оказват, в една или друга степен, сиви.
Сивата икономика се оценява нееднозначно – оценките и нагласите на работодателите са вътрешно противоречиви
Малка част „работодатели-рицари” в бранша напълно отричат сивата икономика като практика. Макар че 66,7% от работодателите от бранша изразяват категоричното си несъгласие със сивата икономика по принцип, 80% я възприемат като напълно нормално за българската действителност явление. Огромната част от работодателите (84%) възприемат сивата икономика като повече или по-малко допустима в условия на криза, с което обясняват нагласата на работодателите да крият действителните си обороти. Същевременно почти всички работодатели (88%) са категорични, че сивите фирми нанасят огромни вреди на коректните фирми. По мнението на 54% от работодателите, широкото разпространение на сивите практики води до задвижване на „ефекта на доминото” – налице е тенденция сред традиционно коректните работодатели да се „пробва” прилагането на някои сиви практики.
Разколебаността на работодателите спрямо сивите практики си има своите дълбоки оправдания:
Според 58,9% от работодателите, сивата икономика дава възможност за по-големи печалби;
В същото време, рискът от наказване на нарушителите е минимален (според 56% от работодателите);
45,0% от работодателите виждат сивата икономика като механизъм за спасение в условията на криза;
86,5% от работодателите са категорични, че сивата икономика облагодетелства некоректните фирми;
Единодушно (92%) е мнението, че сивата икономика вреди на всички. Но проблемът според 87,0% от работодателите е, че законът не е еднакъв за всички и това развързва ръцете на недобросъвестните и готовите да поемат рискове.
Работодателите от бранша:
ограничаването на сивия сектор е възможно, но при определени условия
В търсене на очертанията на ефективната намеса от страна на държавата, работодателите насочват дебата към необходимостта да се разработят стимули за коректните фирми (68%), а също така и широко да се използват възможностите на браншовите организации (46%). Другите желателни посоки за интервениране с цел ограничаване и превенция на сивите практики в бранша са:
Повишаване на държавната подкрепа за българските продукти – за това настояват 81,8% от работодателите от бранша;
Контрол, яснота и прозрачност при обявяването и формулирането на изисквания за конкурсите по обществени поръчки искат 82,7% от работодателите от бранша;
За по-силен и ефективен контрол срещу контрабандата и нелоялната конкуренция се изказват 88,2% от работодателите;
По мнението на 88,8% от работодателите, ограничаването и превенцията на сивия сектор задължително преминава през намаляването на бюрокрацията и административните прегради пред изрядния бизнес 88,8%).
По преценка на работодателите от бранша най-силен ефект за ограничаване на сивата икономика ще имат наказанията: строги и публично огласени наказания (според 58% от работодателите), парични санкции ( по мнението на 62% от работодателите), еднакво прилагане на закона за всички ( според 90% от изследваните работодатели), повишаване ефективността на съдебната власт (според 72%) и по-висока медийна активност за изобличаване на сивата икономика (според 52% от работодателите от бранша).