България е на второ място по находища на минерални води в света след Исландия, твърдят експерти. Но за съжаление по-голямата част от този ресурс се пилее, съобщи наскоро екоминистър Ивелина Василева. В страната се губят около 2/3 от минералните води, пише „Труд”. Сред виновниците за разхищението са 12 от общините, които са проявили желание да ползват изворите си, но не са заделили нужния ресурс за целта. Ако до края на годината не започнат да стопанисват отдадените им находища на минерална вода, ще загубят правото да ги ползват.
От ековедомството обясниха, че е твърде рано да се посочат кои точно находища на минерална вода и от кои общини ще преминат отново за стопанисване и управление към басейновите дирекции. Правото на общините да ползват находищата се погасява при неупражняването му за срок от 5 години. Първите предоставени находища са от началото на 2011 г., т.е. в началото на 2016 г. ще бъде ясно кои находища от кои общини ще преминат отново към басейновите дирекции, съобщиха от ековедомството.
„Тревожно е, че се пропиляват възможностите, които предоставя това богатство. Като говорим за минерални води – не само бутилиращата вода индустрия, но и редица други сектори от икономиката имат интерес от по-рационалното и устойчиво използване”, каза изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България Жана Величкова. Причина за това прахосничество на вода е и фактът, че част от сондажите са стари и амортизирани съоръжения на половин век. Според изпълнителния директор на Българската асоциация по подземни води Величко Величков именно старите съоръжения са причина за близо 90% от загубите.
Сред общините, които най-добре се справят с управлението на предоставеното им богатство, са Банско, Велинград, Хисаря, Кюстендил, Разлог, Гърмен, Бургас, Костенец, Сапарева баня, Минерални бани и Сандански, твърдят от екоминистерството.
Сред проблемите, пред които са изправени концесионерите на минерални извори, са правният вакуум, създаваната несигурност за инвестициите и предпоставките за нелоялна конкуренция. „Положението е още по-тежко при изворните води. Те са води с естествена чистота и питейни качества, към които Европа поставя изисквания, равни с тези към минералните”, обясниха от бутилиращия бранш. В Закона за водите и при политиката по управлението на изворните води те се третират просто като подземни води.
„Нужна е законова гаранция, че принципът „едно находище – един бутилировач – една марка” е тотално и необратимо приложим в страната и за двете категории натурални води – минерални и изворни”, допълни Жана Величкова.