„Правителството се стреми да прехвърли част от предвидените европейски пари за тунела в Кресненското дефиле към други проекти и за целта използва фалшиви аргументи пред Европейската комисия (ЕК). Последните търгове за АМ „Хемус“ показват, че тези “спестени“ пари ще отидат в близки до властта кръгове.“ Това твърдят представители на гражданската коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ на пресконференция, проведена днес в Благоевград.
Основният аргумент на властите, че дефилето е най-сеизмичната зона в страната и като такава представлява опасност за дългия тунел, е поставен под силно съмнение от представител на научните среди. „Ние поръчахме преглед на геоложките и сеизмичните аргументи на правителството“, казва Даниел Попов от Информационния и учебен център по екология и CEE Bankwatch Network.
“Поръчаният от властите геоложки доклад е с много ниско качество. Твърденията за сеизмичната опасност са силно преувеличени и манипулирани. Съществуващите научни проучвания са използвани избирателно. Оказва се, че властите излизат с твърдения, които не са потвърдени от подробни проучвания на място, нито са използвани модерни методи за тяхното доказване. Налице са и фалшифицирани данни в геоложките доклади на експертите, наети от Националната компания „Стратегически инвестиционни проекти“. Според прегледа на геоложкия доклад не са изведени доказателства, че в региона може да се очаква голямо земетресение, което да заплаши съществуването и функционирането на тунела.
От коалицията смятат, че умишлено се прикриват два основни проблема:
1. Че вариантът „дълъг тунел“ е по-безопасен от сеизмологична гледна точка от вариантите, които се предлагат в момента (трасето следва сегашния път и включва серия тунели и виадукти);
2. Че прескъпият тунел на Железница е този, който е потенциално заплашен от сериозни проблеми, свързани с геологията и сеизмологията.
Настоящото геоложко проучване е злоупотреба с парите на българския и европейския данъкоплатец, тъй като не дава отговорите на най-важните въпроси свързани с тунела Кресна и новите „алтернативни“ варианти, a подвежда обществеността в полза на задкулисните интереси на властта и приближените й строителни компании. Има схема за торпилиране на приетата договореност за Лот 3 на АМ „Струма“ между България и Европейската комисия. Според Петко Ковачев от Института за зелена политика „днес сме свидетели на класически случай как корупционните цели на власт и олигархия се опитват да надделеят над националните интереси и европейското природозащитно законодателство, използвайки управленски лостове и държавни институции.“
Целите са няколко:
1. Да се даде „новият“ стар проект за Лот 3 на близки до властта фирми.
2. Да се оскъпи изкуствено тунелът при Железница.
3. Да се прехвърлят „спестените пари“ към АМ „Хемус“, респективно към спечелилите фирми, свързани с Пеевски и Златев.
„По най-груба оценка говорим за около 1 до 1,3 милиарда лева, които да бъдат обект на „данък корупция“, който може да достигне до 350-400 милиона лева. Сами можете да оцените свързания проблем – опасностите от некачественото строителство на тунели при подобни „спестявания“ – пресмята Ковачев. От коалицията смятат, че Европейската комисия до момента си затваря очите пред проблемите. „Както ЕК, така и секретариатът на Бернската конвенция получават от българските власти заблуждаваща и подвеждаща информация“, твърди Андрей Ковачев от СДП „Балкани“.
„Смятаме, че Еврокомисията има последен шанс да защити правото на ЕС и да прекрати игрите на правителството. В Брюксел имат избор: да действат предварително и да принудят България да си свърши работата според поетите ангажименти, като по този начин се спаси дефилето и се спестят наказания и санкции, включително връщане на стотици милиони евро. Или заедно с правителството да се окажат санкционирани от правозащитните организации на Съюза и да поемат директно своята отговорност и своя позор“, добавя той.
Припомняме, че през 2007 г. България и ЕК постигнаха споразумение, че дефилето ще бъде запазено чрез изграждането на дълъг тунел вдясно по поречието на Струма, а МОСВ издаде през 2008 г. Решение по ОВОС и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000, което утвърждава тази алтернатива, като единствено възможна.
Кратко описание на проекта за магистрала „Струма“ и конфликтът: „Опазване на природата – транспортно решение“
През 1997 година държавата започна планиране на магистрала „Струма“ – като част от транспортен коридор № 4, свързващ Дрезден – Будапеща – София – Истанбул, с клон София – Солун. В отсечката между Благоевград и Сандански магистралата преминава през района на Кресненския пролом. Кресненският пролом е уникален – притежава изключително високо биологично разнообразие на малка площ и изпълнява ролята на много тесен биокоридор за голям брой видове, което го прави изключително уязвим при строителство в района. Това налага и изготвянето на алтернативни трасета за изграждане на магистрала „Струма“ – извън Кресненския пролом, което е единствения начин да се запази неговата природа и да не се нарушава природозащитното законодателство. Всяко ново строителство или увеличаване на трафика в тесния биологичния коридор на Кресненски пролом, би довело до унищожаване на това уникално място.
Природата на Кресненското дефиле
Кресненското дефиле е една от най-богатите на диви растения и животни територии в България, част от мрежите „Натура 2000“, КОРИНЕ и важна орнитологична зона според Birdlife International. То е разположено на границата на средиземноморската и средноевропейската природни зони, поради което живият свят тук е удивително богат. В него се срещат редки за България и защитени от закона растения и животни. Много от тях са от европейско и световно природозащитно значение. Там са и най-важните места в България за опазването на горите от дървовидна хвойна (тиса) и чинар. Според Директивата за природните местообитания на Европейския съюз тези два вида гори са застрашени от унищожаване и всяка страна член на съюза трябва да вземе специални мерки за тяхната защита. Понастоящем в района са обявени няколко малки защитени територии: резервата “Тисата”, защитена местност “Моравска”, природна забележителност “Мело” и др.
През годините са предлагани различни варианти за изграждането на магистралата през дефилето – изправяне и разширение на сегашният път на места с малки тунели или строителство на магистралата над сегашния път в склона чрез вкопаване, ниски виадукти и малки тунели или пък трети вариант чрез замостване на реката с ниски виадукти и тунели. От 1997 до 2008 година Българското правителство прави три неуспешни опита да започне процедура по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на магистрала Струма и всички те се провалят поради неспазване изискванията на Европейския съюз за опазване на околната среда и липса на разглеждане на алтернативи в района на Кресненския пролом.
В резултат на сигнал от български неправителствени организации през 2001 година, в страната се проведе официална мисия на секретариата на Бернската конвенция за опазване на дивата природа и естествените местообитания към Съвета на Европа. Конвенцията е задължителна за всички членки на Съвета и е насочена към опазване на природата. В резултат на това, през декември 2002 година е приета Препоръка № 98 на Постоянния Комитет на Конвенцията за Европа. Конвенцията препоръчва на българското правителство да гарантира, че решението за определяне на маршрута на магистралата е взето на основа на задълбочена Оценка на въздействието върху околната среда. Препоръчва се още да се намери алтернатива на магистралата извън пролома, а съществуващият международен път да бъде приведен до ниво локален път, за да се намали натиска върху фауната в пролома. България обаче не спазва препоръката и започва строителството на магистралата без пълен ОВОС в отсечката Драгичево – Долна Диканя.
По тази причина през 2004 г. Конвенцията отваря досие – официално признание, че България не спазва препоръките й, и един вид наказателна процедура към Бернската конвенция. Досието е затворено едва няколко години по-късно, през 2010 година след влизането ни в Европейския Съюз и след като цялостния проект за магистрала „Струма“ минава ОВОС. В изпълнение на ангажиментите към европейското законодателство и Бернската конвенция през 2007-2008 година са проведени ОВОС и Оценка на съвместимост (ОС) с НАТУРА 2000 на цялата магистрала без да се разделя на отсечки. Оценени са всички алтернативи – от вариантите за разширение и използване на трасето на сегашния път, други трасета в пролома, трасета извън пролома, до варианта дълъг тунел. След направената оценка на всички възможни алтернативи в окончателните си изводи ОВОС и ОС оценяват варианта с дълъг тунел като единствено допустим съгласно Директивата за местообитанията и като задължителна мярка за извеждане на трафика извън пролома, за да не остава път Е-79 на нулев вариант (сегашния път) при изградена магистрала в другите отсечки като с това се цели предотвратяване увреждането на редките видове в пролома. Българското правителство многократно декларира, че няма да се допусне изграждането на магистралата през Кресненското дефиле, което би довело до неговото разрушаване и последно дава такива официални гаранции през 2012 година, за да може да стартира европейското финансиране на строителството на магистралата. Европейската Комисия дава уверение, че като проект, който има за цел и да опази природното богатство, ще финансира единствено избрания тунелен вариант. В резултат на това, правителство изготвя обща апликационна форма за цялото трасе на магистралата (всички 4 лота). Апликационната форма е внесена в ЕК и одобрена, с условието, че през периода 2007 – 2013 година ще се изградят Лот 1, 2 и 4, а Лот 3 (през дефилето) ще се проектира подробно и изгражда през периода 2014 – 2020 г. Така Лот 3 – тунелен вариант по същество е мярка за намаляване на вредния ефект върху околната среда от проекта и условие за финансиране на всички останали лотове.
През 2014 година напредва строителството на магистралата по всички останали отсечки, но не и тунела през Кресненския пролом. В средата на миналата година, в разрез с постигнатото досега, се подновяват и плановете за път през Кресненското дефиле. Тези действия са явно нарушение на решението за съвместимост от 2008 година, на Директивата за природните местообитания и на Директивата за ОВОС, както и на договореностите за финансиране на магистралата от 2012 година. Възползвайки се от факта, че магистралата във всички останали отсечки или е построена, или финансирането за строежа е вече договорено с ЕС и всеки момент ще започне, група организации от пътния и строителния бранш, членове на Камарата на строителите в България (КСБ), започват кампания срещу строежа на тунел в Кресненския пролом с искане магистралата да се построи по трасето на сегашния път.
Фирмите от строителния бранш публично заявяват, че строителството на тунел е „неекологично“, „опасно“ и „скъпо“. През лятото и есента на същата година и представители на правителството заявяват своята подкрепа за „екологична алтернатива“ – през Кресненския пролом. През юли 2014 година Министерството на регионалното развитие и благоустройството изисква от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НК „СИП“) разработването на други алтернативи в района на Кресненския пролом като се позовава на писмо на МОСВ, че няма нормативни пречки за това и на позицията на браншовите организации и тяхното писмо. Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ е бенефициент по проекта за подготовката на Лот 3 на автомагистрала „Струма“ по Оперативна програма „Транспорт (2007 – 2013)“. Така на практика Министерството на регионалното развитие абдикира от всички свои законови и международни ангажименти и започва проектирането на такава алтернатива. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заявява многократно, че тунел в Кресненския пролом няма да се строи.
През март 2015 година НК „СИП“ започва обществена процедура за избор на изпълнител на идеен проект за „новата екологична алтернатива“, която всъщност комбинира вече разгледаните и отхвърлени алтернативи за разширяване на сегашния път и строителство на платно над него. Едва два месеца по-късно, през май 2015 г. в МОСВ е внесено инвестиционното предложение на „екологичното трасе“ и на тунелния вариант за преценка необходимостта от ОВОС – включена е само оценката на участъка на АМ „Струма“ в Кресненския пролом. В началото на месец ноември 2015 година стартира процедура за определяне на обхвата на новият доклад по ОВОС и ОС за АМ „Струма“ в отсечката на Кресненския пролом. В документацията са включени новата така наречена „екологична“ алтернатива през дефилето с номер „Г 20“ с два под-варианта, тунелната алтернативата и 2 други алтернативи неясно от кого разработени и със съмнително качество – източен и западен обход. На 13 ноември на заседание на Комитета за наблюдение на АМ „Струма“ г-н Антов, директор на НК „СИП“ (който отговаря за строителството на магистралата през пролома) заяви, че относно оценяването на тунела в новия ОВОС и ОС следното: „тунелния вариант… се разглежда, но не се сравнява равностойно с вариантите Г-20. Причината за това е, че ние приехме, че този вариант е неосъществим“.
В края на 2014 година от страна на НПО сектора е изпратено предупредително писмо до Генерална дирекция „Околна среда“ и Генерална дирекция „Регионално развитие“ на Европейската комисия за негативното развитие в действията на правителството, но отговор не е получен до този момент. През това време в страната напредват действията на правителството, водещи до цялостно изоставяне на строителството на тунела в Кресна. Това от своя страна може да доведе до цялостно бламиране на включително вече даденото финансиране за строителство на магистралата.
В началото на този месец, на 3-4 декември 2015 г. коалиция от НПО организации поискаха повторно отваряне на файла за Кресненското дефиле по време на срещата на Постоянния Комитет към Бернската конвенция. Комитетът на Конвенцията реши да отложи отварянето на файла до следващото заседание поради формалната липса до този момент на решение по ОВОС, което нарушава препоръката до българските власти да не се строи в дефилето. ЕК също се „ангажира и следи отблизо“ развитията около проекта за изграждането на автомагистрала Струма в частта на Кресненското дефиле.
