Над 15 хил. ученици се обучават у нас в самостоятелна форма на обучение. Това показват данни на просветното министерство за тази учебна година, цитирани от “Сега”. От 717-те хиляди ученици, които в момента учат от първи до дванадесети клас, това прави около 2% обучаващи се у дома младежи. През миналата година от вкъщи са се образовали 20 хил. ученици, или близо 3%.
До 2016 г. в самостоятелна форма можеха да се обучават даровитите деца, както и тези със здравословни проблеми. По новия училищен закон домашното образование е разрешено на практика за всеки, който пожелае. За целта бяха добавени още две възможности за осъществяването на тази форма – “за ученици в задължителна училищна възраст по желание на ученика или родителя” (т.е. за всяка възраст) и за навършили 16 г. Желаещите трябва да подадат заявление до директора, а разрешението идва от експертна комисия към регионалното управление по образованието, която трябва да оцени дали ученикът има у дома си необходимите условия за обучение.
По данни на МОН учениците в самостоятелната форма на обучение за учебната 2017/18 г. са 15 145. За сравнение през 2016/17 г. в тази форма са учили 19 425 души. В началото на тази учебна година по здравословни причини от клас липсват 62-ма ученици, докато през 2016/2017 броят им е бил 113. Децата с изявени дарби и обучаващи се от вкъщи сега са 51, а през 2016/2017 са били 74. Учениците, възползвали се от тази опция по желание на родителя и ученика, също не са кой знае колко много на брой – едва 51 за цялата страна при 74 души за предходната учебна година. Масово обаче са пожелали да се обучават вкъщи големите ученици над 16 г., възползвали се от четвъртата дадена от закона възможност (“за лица, навършили 16 години) – броят им е внушителен – 14 865 деца, докато през 2016/2017 той е бил още по-голям – 19 126 души. В случая става дума за ученици в 10-и, 11-и и 12-и клас.
При обсъждането в парламента на текстовете, разрешаващи увеличаване обхвата на самостоятелната форма шефката на просветната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ коментира, че у нас така или иначе има около 500 ученици, които се обучават у дома. “По-добре ли е държавата да се прави, че не ги забелязва?”, мотивира тя промяната. Оказва се обаче, че доста повече подрастващи учат вкъщи, а новият закон на практика им е “развързал” ръцете.
Сред критиките към разширяването на възможностите за самостоятелната форма бе и това, че липсват критерии, по които регионалните управления на образованието ще оценяват условията за обучение в дома на ученика. Обещано бе, че те ще се уточнят в подзаконовите актове, т.е. в стандартите към училищния закон. В наредбата за организацията на дейностите в системата на предучилищното и училищното образование, където е описано кой може да се обучава в самостоятелна форма, обаче няма яснота по тези въпроси, а разпоредбите за тази форма са почти преписани от закона без много подробности. От МОН обясняват, че дейността на експертните комисии към РУО са регламентирани в правилника за устройството и дейността на въпросните управления.
“Родителите на учениците декларират наличие на среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за опазване на физическото и психическото му здраве и благополучие или за осигурените условия за провеждане на обучението на ученика в съответствие с целите на училищното образование. Експертната комисия може да осъществи и посещение в дома на детето или на ученика за установяване достоверността на декларираните обстоятелства за провеждане на обучението”, гласи отговорът на ведомството на въпроса по какви критерии се оценяват домашните условия за обучение. Във въпросния правилник обаче няма точно посочени критерии, на които трябва да отговаря “средата за учене чрез игра”, например да има конкретни учебни материали, отделна стая, компютър или друго. Има изискване родителят да представи програма за развитие на детето, която да съдържа избраните методи на обучение, примерно разпределение на темите и списък на избраните познавателни книжки и учебни помагала (няма например изискване да се използват само одобрените от МОН учебници).
От МОН твърдят, че експертните комисии по места, в които има и представител на Агенцията за социално подпомагане, осъществяват контрол на учениците, които се обучават у дома и са в задължителна училищна възраст. “Самостоятелната форма на обучение включва изпити за определяне на годишни оценки по предметите от училищния учебен план. Контролът се осъществява всеки учебен срок”, казват от министерството. От отговорите не се разбира дали има случаи, при които самостоятелно обучаващите се ученици не са покрили изискванията и съответно е трябвало да преминат към друга форма на обучение.
Ученици в самостоятелна форма има във всички градове и във всички класове. С нарастване на възрастта нараства и броят. Учениците в начален етап са 679 (при 717 за 2016/2017 г.), в прогимназиален етап – 4817 (при 8628 за 2016/2017), в гимназиална степен – 9369 (при 10 080 за 2016/2017).
Самостоятелната форма е разрешена и за детските градини. В момента на забавачка у дома “ходят” общо 12 малчугани – по едно дете от областите Благоевград, Бургас, Добрич, Пазарджик, Смолян и София, в Кюстендил – 2, Пловдив – 4.
