Данните от национално представителните и браншовите изследвания, проведени в рамките на проект «Ограничаване и превенция на неформалната икономика», реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България, показват, че машиностроенето се възприема като един от браншовете с най-ниски нива на сив сектор.
Въпреки тези общи нагласи, работодателите от бранш «Машиностроене» си дават сметка, че машиностроенето също не е „оазис” на изрядни фирми. Сива икономика в бранша има и натежават мненията, че най-осезаемо тя се проявява в дейността на по-малките фирми.
В малките и микро фирмите преобладаващата част от които са новосъздадени и работят за вътрешността, или пък са и от подсектора на услугите, условията за проявленията на сива икономика са много по-благоприятни. В тези фирми никога не е имало синдикати, с които ръководителят да се съобразява, много по-рядко се проверяват от контролните органи и т.н
В по-големите фирми, особено при експортно ориентираните, е по-трудно да има проявления на сива икономика. Макар че и при тези фирми се срещат отделни примери за неофициално доплащане върху заплатите на определени категории персонал, все пак размерите на проявление на сивите практики не дават облика на сектора. Общото заключение на работодателите от бранша е, че сиви практики се прилагат в не повече от 10% от машиностроителните фирми.
В основните фирми, произвеждащи машиностроителна продукция, сивата икономика е сведена до минимум. В мнозинството от тях укриването на приходи на практика е изключено от методите и механизмите на управление на фирмите. Те са експортно ориентирани и цената на произвежданата от тях продукция се определя от международния пазар. По-голямата част от фирмите изнасят директно и фактурирането на продукцията по едни цени и получаването на разликата до реалните по друг ред би ги извадило от пазара.
Кризата обаче е принудила някои от малките фирми от бранша да приемат като допустим елемент от своята дейност наемането на работници без договор. Това е характерно особено за фирмите от средните и малките градове, където безработицата е по-висока, работи се при силно свити пазари и при рязко намалени обеми на производството.
Новите поръчки раздвижват дейността на машиностроителните фирми, но успоредно с това раждат и някои сиви практики. Тъй като по време на кризата значителна част от персонала на фирмата е съкратен, собственикът, за да изпълни договора търси нови временни работници. Най-често се привличат работници от борсата, които предпочитат да работят без договор. Причината е, че искат да продължат да получават обезщетенията си за безработица от Бюрата по труда и в същото време да получават допълнителни доходи от работата си в машинстроителната фирма. Работодателите от машиностроителните фирми са на ясно, че извършват нарушение на законодателството, но са притиснати от небонеобходимостта да изпълнят поръчката и затова правят компромис със закона.
Друга силно разпространена сива практика е някои квалифицирани те работници, след като бъдат пенсионирани, да продължат да работят за съответната фирма, като се търси начин трудът им да се заплати извън официалните разпоредби. Това е още едно «необходимо» нарушение, което се извършва в името на запазването на кадровия потенциал на фирмата.
Всеки втори работодател от бранш «Машиностроене» счита, че най-важният фактор е неадекватната държавна политика спрямо средните и малките фирми. Условията за бизнес в страната създават затруднения на по-малките икономически единици, които, ако искат да са изрядни, стават губещи. Машиностроителите (48%) посочват също така, че сивите работодатели са спокойни за своята дейност, защото имат над себе си сериозни политически чадъри.
Поради тези причини, според 20% от работодателите от машиностроенето, и през 2010 г. е продължило роенето на сивите, т.е. появили са се нови сиви работодатели.
Що се отнася конкретно до бранш «Машиностроене» основните причини за появата на нови сиви работодатели са:
значителният обем на междуфирмената задлъжнялост – тази причина е посочена от 90% от машиностроителите. Този висок процент се обяснява със сложните производствено-технологични връзки в машиностроенето и оттук – голямата междуфирмена задлъжнялост между контрагентите;
забавените срокове за възстановяването на ДДС – на редица места в страната от регионалните звена на НАП бавят възстановяване на суми по ДДС поради стремежа им да попълнят текущо бюджета, често извършват проверки, за да оправдаят забавянето;
затрудненията при реализацията на крайните продукти – това важи с най-голяма сила за фирмите, които реализират продукцията си на вътрешния пазар, в т.ч. извършват дейности, свързани със строителството.
Специфична е нагласата на работодателите от бранш «Машиностроене» по отношение на минималните осигурителни прагове – тяхното въвеждане не се приема като евентуална причина за увеличаване на сивата икономика. Преобладаващата част от работодателите (80%) в бранш «Машиностроене» считат, че ръстът на заплатите не може да бъде спрян, защото това би било пагубно за сектора , но не предприемането на реални действия от компетентните органи да удържат данъци и осигуровки върху реално плащаните и получавани възнаграждения във фирмите от сивия сектор води до изтичане на кадри от машиностроенето.
Работодателите от бранш «Машиностроене» са категорични, че са сред най-потърпевшите от съществуването на сиви практики в други сродни сектори и подсектори. Най-очевидните щети върху изрядните фирми произтичат от ширещата се нелоялна конкуренция (по мнението на 36% от машиностроителите) и от подбиването на цените (според 18% от машиностроителите).
По-масово нелоялната конкуренция, особено по време на кризата, присъства в дейността на фирмите, извършващи услуги в областта на изграждащите и поддържащи инсталации от хладилната и климатична техника , (поддръжка и сервиз). Често срещано явление е тези дейности да се извършват и от нелицензирани фирми, които практически работят «на черно» с всички произтичащи от това последствия – работа без договори и нефактуриране на дейностите и оборотите.
Предлагането на пазара на изделия на по-ниски цени (и с по-ниско качество) от тези на утвърдени производители, като се внушава, че те не им отстъпват по нищо, освен по цени, води до разстройването му и причинява щети на коректните фирми.
Състоянието във фирмите, недостигът на средства и свитият вътрешен пазар карат ръководителите на машиностроителните фирми да считат, че държавата трябва да предприеме спешни мерки за ограничаване на сивите практики. Като начало, от държавата се очаква да се ангажира с намаляване размера на осигуровките (по мнението на 88% от машиностроителите), чувствително да засили контрола за ограничаване на контрабандата и на нелоялната конкуренция (настояват 96% от изследваните работодатели) и да предприеме действия за намаляване на бюрокрацията (по мнението на 96% от работодателите в бранш «Машиностроене»).