20 фотографии, обхващащи историята, свързана с Илинденско-Преображенското въстание са подредени на площад „Георги Измирлиев“ в Благоевград.
Експозицията е под надслов „За нея ние се боримъ, за нея ние мремъ“ и е по повод 120 години от едно от най-значимите събития в българската история.
Изложбата съдържа фотографии на оригинални документи и материали от фондовете на РИМ – Благоевград и Националния архивен фонд, свързани с освободителните борби на българското население в Македония и Одринска Тракия.
Автори на експозицията са доц. Александър Гребенаров, д-р Кирил Алексиев, Николета Войнова.
Тя бе открита от Силвия Домозетска, директор на Дирекция „Култура, спорт и туризъм“ към Община Благоевград и д-р Крил Алексиев, директор на РИМ – Благоевград.
В края на ХIХ в. ръководството на национално-освободителните действия в Македония и Одринска Тракия се оглавява от създадената в Солун през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и учредения в София през 1895 г. Върховен македоно-одринско комитет (ВМОК).
Териториите на двете области са разделени на шест революционни окръга: Битолски, Одрински, Солунски, Скопски, Струмишки и Серски. Решението за въстание е взето на конгрес на ВМОРО , който се провежда в Солун от 1 до 4 януари 1903 г., а през февруари ЦК на ВМОРО изпраща циркуляр за обединение на всички революционни окръзи в Македония и Одринско.
На Илинден, 20 юли, се поставя началото на епопеята от 1903 г. Въоръжената борба пламва в с. Смилево, където се намира щаба на въстанието. За започване на бойни действия в Одрински революционен окръг е избран деня 6 август – Преображение. В Серски революционен окръг въстанието е обявено за 14 септември – Кръстовден. Бойни действия се водят и в останалите три революционни окръга – Солунски, Струмишки и Скопски.
През лятото на 1903 г. в Македония и Одринско 26 500 въстаници водят 239 сражения с турската армия, възлизаща на повече от 350 000 души.
