Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, днес се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате..” – “Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича “люшкане”.
Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва “мамуляк” (слама от царевица) и “черешовина” (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.
