Три часа продължи упояването и извеждането от клетката на мечока Явор, който преди ден уби едно от двете си рожби – мъжкото мече, което е на пет месеца, съобщи БГНЕС.
На 12 април т. г., 7-годишната мечка Калинка роди на 8 януари близначета от брат си, също близнак – Явор. Мечетата станаха гордост на благоевградския зоопарк, служителите му успяха да опазят 5 месеца двете мечета от бащата Явор, благодарение на грижите на майката Калинка. До сега през последните 5 години Калинка винаги бе раждала по едно мече, но бащата ги убиваше. Двете мечета – близначета – мъжко и женско изкараха заедно до вторник вечерта.
Към 20 часа бащата Явор стиснал мъжкото за врата, докато майката се била разсяла за миг и го убил. Веднага директорът д-р Крум Попниколов заедно със служителите изолирали бащата – убиец във външната, открита част на клетката и затворили вратата към майката Калинка и останалото живо женско мече. След като майката Калинка била упоена, останалото живо мече е взето и преместено вчера сутринта в клетката на маймуните. То цяла сутрин скимтеше, тъй като бе гладно. Малкото не можеше да бъде оставено при майка си, за да не го убие и него бащата.
В 11 часа от Ловеч пристигна микробус с дървена клетка за котки, в която трябваше да бъде напъхан детеубиеца Явор и откаран в тамошния зоопарк. Временното въдворяване ще бъде докато община Благоевград подобри клетката на мечките, с цел малкото и майката да бъдат изолирани от бащата.
Д-р Попниколов изстреля първата стрела с упойка към 11.30, която обаче отскочи и не се инжектира, тъй като атмосферите в пневматичната пушка се оказа повече от нужното. Втората и третата уцелиха Явор което бе достатъчно, за да се впръска упойката. Тя обаче така и така не действаше, тъй като се инжектираха само по 30 – на процента от нея. Според присъстващите – защото козината на мечката е дебела. Упойките обаче така и така не действаха, въпреки, че бяха изстреляни общи 7 стрели с тях, последната във врата. Явор обаче не заспиваше, което шокира всички.
На два пъти се наложи д-р Попниколов да влезе в клетката на дремещия мечок, за да събере изстреляните вече стрелички, тъй като запасите му свършиха. 8, 9 и 10-та стрелички бяха изстреляни до 14.30 но Явор не заспиваше. Лежеше в ъгъла ядеше подхвърлените му ябълки и реагираше на погалването с маркуч, което означаваше, че не спи. 11-та, последна стреличка с упойка бе изстреляна в 14.45. След 5 минути д-р Попниколов изрече фразата: “Сега е моментът”. Един работник влезе и покри с платнище главата на Явор, който се полуизправи на краката си. Веднага в клетката влязоха още 7-8 служители на Зоопарка. Те тръшнаха Явор по гръб, завързаха му краката и го издърпаха в спуснатата от крана дървена клетка.
След това бяха поставени двата капака на клетката и фиксиращите ги болтове. Кранът вдигна клетката с полузаспалия Явор и я спусна зад микробуса. След като тя бе вкарана вътре в него, работник хвана мечето, сложи го в торба и го отнесе при майка му. Тя бе пусната във външната част на клетката, която до днес бе обитавана предимно от бащата Явор. Като видя майка си малкото мече наддаде радостни звуци и се отиде под нея, за да суче. След като бе държано гладно повече от 24 часа. Опасенията, че малкото ще придобие друга миризма от клетката на маймуните и майка му ще го отхвърли, на този етап се оказаха неоснователни. Така в 15,05 часа операцията по извеждането на Явор приключи и той замина за Ловеч. Докато стане новата клетка.