Зима. Прозорец. Чистота. Сняг. Стая. Тишина. Вдъхновение. Статив. Платно. Четка. Акварели. Палитра. Картина. Мечти. Копнежи. Време. Бъдеще. Простор.
Стоя пред бялото платно, в едната ми ръка държа четката, а в другата палитрата събрала всички цветове на дъгата. Ала какво ли да нарисувам?
Затварям очи и водена от своето въображение се пренасям в един друг, сякаш по- различен свят. Виждам България – нашата малка слънчева Родина. Виждам я след 10, не 20… не 30 години!!! Променена! Различна! Прогресираща!
Отварям отново очи – получила съм търсеното вдъхновение! Ще рисувам бъдещето, бъдещето на нашата южноевропейска страна. Бъдещето на мен и моите връстници!
Да, зная! Бъдещето на България е една дълга и сложна тема, за която трудно възрастните говорят! А какво ли остава за едно 16 годишно момиче?! Е, да, ала то – бъдещето ми принадлежи по право и по същото това право аз мога да изразя своята позиция.
Както вече Ви споменах, аз ще опитам да нарисувам бъдещето, такова какво искам да бъде. Ще използвам четката на мисълта, контраста на 21ви век и палитрата на словото, за да Ви представя България след няколко десетилетия, видяна през погледа на едно 16 годишно момиче.
И така… Започвам!
Първо път… Дълъг. Безкраен. Загадъчен. Всеки има нужда от път. Път към въображението. Път към успеха. Път към щастието. Не съм сигурна по кой да поема самата аз! Не зная, вървейки по кой ще успея да даря моята картина с повече цветове и живот. Пътят към по- добро бъдеще на България обаче е само един. Да, вероятно е много труден и стръмен, но нали предизвикателствата правят живота ни смислен!!!
Вече имам път, сега е ред на ливадите около него! Зелени. Млади. Обсипани с цветя! Много цветя! Така виждам в мечтите си своето отечество – зелено. А цветята… разбира се, че това са децата! Нали ние – децата сме бъдещето не само на България, а и на Европа и дори на света! Ние сме малкото Утре, което трябва да бъде поведено по пътя към по- добър живот!
За да бъде хармонията пълна обаче ми трябва и Слънце! Светлина! В Бъдещето на България виждам много светлина! Светлина, идваща от искриците на запалените свещи, символизиращи нашата вяра. Защото именно вярата е това което ни е крепило през вековете, и това което ще ни бъде нужно вървейки по пътя към бъдещето! Виждам и слънчева дъга – нова надежда! Пъстрота! Нови хоризонти! Енергия! Сила! Мост между два свята, на мрак и светлина.
Без да искам изпускам четката! Навеждам се, за да я взема отново, а след като се изправям виждам цялата красота и хармония, която струи от картината ми.
Има път – ново начало! Има цветя – много български деца, чийто семейства са тук – в родината! Деца, които с гордост могат да заявят „Аз съм българче…!”. Има и слънце – светлина, вяра, надежда!
След миг картината ми вече не се побира само в мечтите ми и върху платното! Тя вече не е просто мечта, а стремеж! Стремеж да живея в една по- добра България, която ще може да ни осигури по- спокоен живот и повече възможности за реализация.
Стремеж към Бъдеще!
А. Гюрова – 16 г.
Гр. Дупница
Доброволец на ЦОП – Дупница, СОНИК СТАРТ