Форумът с участието на представители на сирийската общност, Столичната община, експерти по национална сигурност и дипломати бе организиран от „Република БГ”
Десет препоръки отправят към Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) експертите, събрали се на Кръгла маса „Бежанският проблем – митове и реалност”, която се проведе днес в столичния Гранд-хотел „София”.
Повече от два часа участниците във форума, организиран от ПП „Република БГ” обсъждаха какви са най-големите предизвикателства пред държавата във връзка с кризата с бежанците, какви са мерките, които могат да повлияят за успокояване на обстановката, как институциите да влязат в ритъм и да реагират на дългосрочните предизвикателства.
Участие във форума взеха зам.-председателят на ПП „Република БГ” юристът Найден Кирилов, общинският съветник от СДС и бивш зам. външен министър и главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов, Акрам Наюф – представител на Асоциация за свободна Сирия, Аладин Харфан от сирийската общност, сирийският журналист Нидал Хлайф, социологът проф. Пламен Георгиев, дипломатът от кариерата проф. Венелин Цачевски, бившият началник на Главно оперативно управление на Генералния щаб ген. Калчо Танев и бившият зам.-шеф на Военното разузнаване полк. Николай Русатев. Модератор на кръглата маса бе Петър Миленков, член на Националната комисия на ПП „Република БГ”.
Форумът отправи към участниците в КСНС на 20 ноември т.г. следните десет препоръки:
Да продължи наблюдението на ситуацията в точките на конфликти, не само в Близкия Изток, но и в Северна Африка, където може да се формират потенциални огнища на мигранти към България;
България да формира специална политика спрямо Турция, Гърция и всички останали страни, които са потенциален източник на мигранти, като се установи по-тясно сътрудничество с всяка от тези държави чрез обмен на правна и класифицирана информация;
Държавните институции да преминат от „гасене на пожари” към изработването и изпълнението на дългосрочна стратегия за справяне с бежанската криза, като чрез непрекъснат мониторинг се обновяват параметрите, свързани с настъпващите промени в ситуацията;
Да се създаде специална институция, която да поеме работата по интеграцията на бежанците в дългосрочна перспектива, независимо от техния прозход, в периода след като Държавната агенция за бежанците към МС е приключила своите ангажименти към тях. Тази институция да координира действията на останалите органи на изпълнителната власт и да бъде контролирана със средствата на гражданското общество;
Държавата да организира информационна кампания в две насоки. Първата – към българското общество с фокус срещу ксенофобията. На българските граждани трябва да се разясни какви хора са бежанците, че идват у нас, защото търсят закрила, като по този начин се излезе от мантрата, която се насажда, че всички „мигранти са проблем и заплаха”. Това е съпроводено с изработването и на профил на бежанците – етнически, демографски, социален, образователен, семеен и пр.
Втората кампания да бъде насочена към граждани на трети страни, които в момента се намират на територията на Турция, Гърция и държавите, в които има огнища на конфликти, като чрез средствата за масово осведомяване им бъде разяснено, че ако намеренията им са да използват България като транзитен пункт за Западна Европа, веднъж получили у нас статут на хуманитарен бежанец в България, в останалите страни от Европейския съюз, те ще бъдат третирани като „временно пребиваващи” и след определен период могат да бъдат върнати обратно у нас. Преди навлизане през граничните пунктове да бъде извършвано информиране на търсещите закрила относно вариантите пред тях и свързаните с това ограничения по отношение на техните планове за продължаване към Централна и Западна Европа.
Държавата да направи реален разчет издръжката на колко мигранти може да поеме, защото се очаква миграционни вълни да има и в бъдеще. Разчетът трябва да бъде комуникиран в зависимост от това, че международните спогодби дават на България право да предприема собствени мерки спрямо бежанците, а не ни задължават непременно да приемем всички на наша територия.
Отговорните институции да определят ясно и непрекъснато да осъвременяват информацията за рисковете пред националната сигурност в резултат на бежанския поток към България от гледна точка на икономиката и бюджетите на държавата и общините.
Да бъдат преразгледани задълженията на Държавната агенция за бежанците към МС, тъй като в ситуацията на криза се оказа, че тя е по-скоро институция „на книга”, отколкото на действията. Да се направят предложения за законодателни изменения в нормативни документи, които не са съобразени с действителните проблеми с бежанците, идентифицирани през последните месеци – по отношение на закрилата на непридружените непълнолетни лица, трудоустрояването на временно пребиваващите и др.
Да се преосмислят концепцията и поведението на държавата по отношение на охраната на българската граница, като се премине от нейното наблюдение към реалното й охраняване по отношение на лицата, които преминават у нас незаконно.
Държавата да използва възможно най-тясно контактите си със сирийската общност в България, за да получи адекватна помощ в процеса на интеграция на бежанците. Институциите трябва да се обърнат към ЕС, ООН и арабските страни, които да поемат част от издръжката на мигрантите за интегрирането и обучението им у нас, както и разходите за депортирането на незаконно пребиваващите от България.