“Какво е бъдещето на България според Вас” – есе на Йоана Г. 
Какво е България? България е едно райско кътче от Земята, България е моето кътче, България е моето бъдеще. Аз съм от малкото хора, които наистина обичат България, които не биха я напуснали за по-добро място. И знаете ли защо? Защото, както казват старите хора, дърво без корен няма. Не бих понесла да се чувствам чужда някъде там по света. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че близките ти са наблизо, приятелите са около теб,дори непознатите, с които сякаш сме едно голямо семейство.
Аз съм все още твърде млада за да преценя адекватно какво би било бъдещето на България. Но случващото се сега ме притеснява до някъде.
Протести,бежанци,криза,безпаричие,престъпност…. Големи проблеми в малкото ни общество. България се грижи за чужди проблеми – разбирам го,но остава безразлична за своите.Народът е разединен. Едни протестират срещу властта, други я подкрепят. И едните,и другите нито печелят,нито губят.Губи само останалият народ,който седи и чака.Обичам да гледам света през розови очила и по детски,все още,мечтая за светло бъдеще за България. Мечтая родителите да изживеят достойни старини,а аз и всички млади хора да се реализираме тук в България.
България е страна с богата история,с много извоювани битки, с много революционери,но нито за миг народът не е изгубил вяра,не се е предал и не е склонил глава. Искам и в бъдещето да има такива хора.Да има хора,които се борят за България ,хора, които да направят бъдещите дни по-светли.
Аз виждам бъдещето в две насоки – много добро и не толкова добро. Едното ми виждане е една мечта, а друго, надявам се да греша, бъдещата истина.
Ако можех да избирам бъдещето първото, което бих направила е да върна младите хора в България.Бих ги накарала да се гордеят със своята родина и да се борят в нея и за нея. Бих осигурила по-добре образование на младите и бих ги накарала да обичат науката.Бих се погрижила и за трудещото се общество,да имат по-висок стандарт на живот,по-добро възнаграждение.Бих се погрижила и за пенсионерите,които в момента мизерстват с малките си пенсиики,те заслужават по-достойни старини. Имам и едно желание за моя край.Живея в северозападна България и да ви кажа всеки път като се прибирам вкъщи сърцето ми се къса. Мога да го опиша с две думи – бедност и пустота.Млади хора няма,няма и работа,няма разнообразие,няма и икономическо развитие.Там сякаш времето е спряло.Надявам се бъдещето там да е различно. Надявам се някой да помогне на този край.Ако не се предприеме нещо единственият възможен край за това място е пустош.Но както ви казах това са моите мечти за бъдещето.
Но ако погледнем от другата страна,какво ли ни очаква? Безпаричието и ежедневните проблеми ще но докарат още по-голяма апатия,няма да се борим,ще сведем глави и ще живеем скотски.Виждам в бъдещето отново политическа нестабилност,гладуващ народ. Винаги ще има хора там горе и тук долу.Българите ще бягат по чужбина да търсят препитание.Нали знаете България за едни е майка,за други мащеха. Ще останат само възрастни хора и все по-малкото българско население. Това е и моята песимистична прогноза. Но знаете ли аз пак обичам България. Каквото и да се случи в бъдещето аз пак ще съм тук,пак с гордост ще се наричам българка. Колкото и наивно да звучи дори и на потъващ кораб,аз ще остана до последно.
Вярвам в светлото бъдеще и в по-хубавите дни. И знаете ли защо?З ащото ние сме борбен народ,ние не сме се изгубили през вековете и няма да се изгубим през следващите,ние сме миналото,настоящето и бъдещето. От нас зависи какво ще се случи! Само и единствено от нас,ние градим бъдещето си и това на страната ни!
„Не се гаси туй, що не гасне!”
Йоана Г. , 02.11.2013г.