Православната църква почита 24 декември като Бъдни вечер, но на този ден имен ден празнуват всички, които носят името Евгени, Евгения, Жени, Жечка, Благородна, Бистра, Божин, Божана
Църква почита паметта на Света Евгения – римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща е бил управител на град Александрия и целия Египет. Евгения се отличавала с образование и красота, затова родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време. Но младата Евгения не искала женитба и бляскаво бъдеще.
Съдбата й била друга, така когато в ръцете й попадали посланията на св. ап. Павел – тя открила, че душата й копнее за нов и напълно непознат за нея свят – християнският. Евгения се сближила с християни, от които научила повече за Христа и решила да се посвети на Неговото учение. Момичето знаело, че няма да получи от родителите си позволение, дори напротив бояла се, че те силно ще се възпротивят на решението й.
Решила да избяга, облякла се в мъжки дрехи и отишла в един мъжки манастир, заедно с нея били двама верни слуги на баща й, а тя се представила за техен брат. Всички били приети и покръстени от еп. Елий. В манастира Евгения достигнала до високо съвършенство и след смъртта на игумена, единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени дела и я удостоил с дар – чудотворство. Тя можела да изцерявайки чрез молитва болните – Евгения бързо придобила известност и славата… но това само и донесло нещастие.
Изцелена, богата жена на име Мелантия мислейки си, че преоблечената като монах Евгения е млад инок поискала плътска връзка, отхвърлена, решила да си отмъсти. Нещата стигнали до съд, а Евгения била изправена пред управителя на града – нейния роден баща. Евгения казала на баща коя е и неочаквано за нея той изключително много се зарадвал, както и насъбралото се градско множество, дори решил с всичкия си дом и с множество народ да приемат Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, дошли да се разправят с новопокръстените – принудили го да се отрече или да бъде уволнен от длъжността управител.
Бащата на Евгения не пожелал да се отрече и затова бил убит по заповед на новия градски управител. След неговата смърт семейството му се върнало в Рим, синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му и блажената му дъщеря заживели вън от града, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. Но щастието им те продължило дълго, смутни били тогава времената, християните били подлагани на жестоки преследвания и в нощта преди Рождество Христово през 262 г. Евгения била обезглавена заедно със слугите, които й помогнали да избяга от вкъщи.
