Северномакедонците и турците ще плащат с 55 паунда по-малко за виза за работа във Великобритания от българите.
Българите, румънците, естонците, литовците и словенците ще плащаме по-скъпи визи за Острова, отколкото останалите народи. В опит да се справи с последствията от Брекзит, правителството на Обединеното кралство увеличи до 30 000 броя на визите, които ще издава на сезонни земеделски работници. Визите обаче са по-скъпи за нас отколкото за останалите граждани на ЕС, пише Emerging Europe, предаде news.bg. Правителството на Обединеното кралство удължи за допълнителна година пилотната програма за сезонни работници, стартирана за първи път през 2019 г. Разширява се и програмата, като 30 000 визи трябва да бъдат предоставени на тези, които искат да дойдат и работят във ферми във Великобритания за период до шест месеца през 2021 г.
Правителството коментира, че тези работници ще играят жизненоважна роля в подпомагането на производителите да събират и пакетират продукцията си, като същевременно намаляват зависимостта си от мигрантския труд, докато страната свиква с болезненото си излизане от ЕС.
Въпреки това високата цена на разрешителните – 244 британски лири – може да е твърде висока за потенциални краткосрочни работници, особено тези от Източна Европа.
Нещо повече, докато на гражданите на повечето страни от ЕС – както и на турци и северномакедонци – се предлага намаление от 55 британски лири, българи, естонци, литовци, румънци и словенци не.
Когато Emerging Europe пита Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство, защо гражданите на тези пет държави са таксувани повече от другите членове на ЕС, са насочени към Социалната харта на Съвета на Европа (CESC) от 1961 г., която тези държави не са ратифицирали.
Според Министерството на вътрешните работи “CESC съдържа задължение за онези държави, които го узаконяват, да улеснят гражданите да се придвижат по трудови причини в други страни, които също са го въвели. Обединеното кралство има дългогодишни договорености в своето законодателство, гражданите на тези страни да отговарят на изискванията за намаляване на таксата за заявления за визи, които идват да работят във Великобритания.”
Обединеното кралство обаче може едностранно да приложи намалението за всички страни от ЕС. Избира да не го прави.
Освен високите разходи за разрешителни за сезонна работа, има и други пречки.
Потенциалните кандидати също ще се нуждаят от сертификат за спонсорство от работодател от Обединеното кралство и ще трябва да докажат, че разполагат с достатъчно пари, за да се издържат във Великобритания – поне 1270 британски лири. Такива доказателства трябва да бъдат под формата на банкови извлечения, което изключва необезпечените.
Кандидатите трябва също да пътуват до център за кандидатстване за виза, за да им бъдат взети пръстови отпечатъци и снимки от търговския партньор на правителството на Обединеното кралство, TLScontact: в повечето страни има само един такъв център, обикновено в столицата.
Това означава, че в много случаи сезонните работници ще бъдат принудени да плащат допълнителни пътни и разходи за настаняване.
Нели Шевченко, ръководител на имиграцията в “Тейлър Хамптън Солиситорс”, казва, че схемата винаги е била свързана с проблемите на съвременното робство и експлоатацията на труда.
“Стратегията за прилагане на пазара на труда в Обединеното кралство 2019/20 съобщава, че селското стопанство е изложено на най-голям риск от “модерно робство” в Обединеното кралство”, коментира тя.
“Работниците мигранти най-често зависят от милостта на своите спонсори, които ги докарват във Великобритания. Високите разходи за таксите за кандидатстване за виза и изискването за финансови доказателства оставят мигрантите уязвими да разчитат на своя работодател. Например мигрантът може да отговори на финансовите изисквания, като покаже, че има поне 1270 британски лири в банковата си сметка, или като поиска от работодателя да удостовери издръжката за тях в заявлението. Не са много нискоквалифицираните сезонни работници, които спестяват тази сума, така че очевидно трябва да попитат работодателите си.”
Като такива повечето сезонни работници разчитат на работодателите си да получат виза и да ги транспортират до Обединеното кралство.
“Повечето от тях не говорят добре английски или изобщо не го говорят”, добавя Шевченко. “Освен това визовата система не позволява на сезонните работници да сменят работодатели или категории труд. Това означава, че веднъж стъпили в Обединеното кралство сезонните работници са вързани с работодателя си и не могат да напуснат. Това прехвърля властта в ръцете на работодателите и позволява системата за злоупотреба и съвременното робство.”
Разширяването на схемата следва дълъг период на преговори с Националните съюзи на земеделските производители и Асоциацията на доставчиците на труд във всички части на Обединеното кралство и по-специално признаването на необходимостта от допълнителна сезонна работна ръка в Шотландия за подпомагане на местните селски икономики и известните производители на меки плодове.
Според главния секретар на Министерството на финансите Стив Баркли, фермерите и производителите играят решаваща роля през цялата година за осигуряване на пресни британски качествени продукти за обществеността.
