Днес Православната църква почита паметта на св. Владимир. Княз Владимир е владетеля покръстил Русия, по-късно е обявен за светец, а празникът му е на 15 юли – денят на неговото успение.
Самото името идва от славянската траскрипция на герой от скандинавските саги Valdemar. Владимир е най-малкия син на княз Светослав от неговата икономка Малуша. Според скандинавските саги тя е пророчица доживяла сто години, доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето. Други изследователи свързват Владимир с неговата баба – княгиня Олга, която е християнка и управлява Киев в отсъствието на Светослав. Идва на трона по време на междуособици и след като превзема град Херсон в Крим, Владимир решава да потърси за съюзник – Византийската империя. Новият договор бил скрепен с династичен брак – той получава за жена, сестрата на император Василий II, Ана и приел християнството, като получил и името на кръстника си – Василий. Завръщайки се в Киев, Владимир започнал да руши езическите паметници и насилствено да покръства народа си – цели села били покръствани във водите на река Днепър, като стори и няколко православни църкви и манастири.
Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 г., син на е княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. През 988 г., сключва договор с Византийската империя, като едновременно с това той започва да покръства Киевска Рус “с огън и меч”. Според един от раннохристиянските извори, княз Владимир бил наречен Владимир Красное Сольнишко, именно заради пролятата кръв, с която покръстил народа си. По-късно всички сведения за живота на Владимир Велики биват преписани и от автори свързани с църквата.
Източник: Е-79 News