На този етап няма категорично решение как ще продължи програмата за енергийно обновяване на жилищата след изразходване на осигуреното финансиране, а само идеи и предложения. Единственото ясно е, че ефектите от нея са изключително големи и трябва да продължим да изпълняваме сходни програми за жилищно обновяване. Това заяви в сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова. Тя обясни, че настоящата програма за саниране ще се изпълнява до размера на наличното финансиране, с което ще се обновят 2022 сгради.
Тя напомни, че според анализите в страната има 44 хил. жилищни блока на възраст 30, 40 и повече години, които трябва да се обновяват, за да се удължи срокът им на експлоатация, а не след време да се рушат. „От тях ние ще обновим над 2000 блока, а 42 000 остават. Нужните средства са огромни, за това търсим по-устойчив модел на подпомагане с въвеждането на съфинансиране и приоритизация на базата на критерии, които ще се определят след широко обществено обсъждане“, каза Крумова. Друга възможна мярка е диференциран подход спрямо хората с по-големи и по-малки възможности, както в един блок, така и в цели райони. Заместник-регионалният министър уточни, че именно в регионите с по-слабо икономическо развитие има и блокове в по-тежко състояние.
„Трябва да осъзнаем отговорността, която имаме като собственици на апартаментите си за общото състояние на блоковете. Има абсолютна необходимост от промяна на манталитета. Не може държавата да е виновна, че не сме се разбрали за поддръжката. Ако искаме държавата да ни помага трябва да осъзнаем и отговорността си по отношение на поддръжката, защото тя в момента не е адекватна“, коментира още Крумова. Тя добави, че именно заради невъзможността на собствениците да се сдружат и поддържат общата собственост е създадена програмата за енергийна ефективност. Към днешна дата има подадени заявления за саниране на 5500 сгради, а регистрираните сдружения на собствениците са около 7000.
„Очевидно е, че трябва да има подпомагане от държавата и бюджета. Обмисляме различни идеи, защото един унифициран модел не върши достатъчно работа. Има хора, които могат да си позволят доплащане, други не. Ние правихме допитване до хората и около 40% са готови да участват със съфинансиране“, допълни тя.
По отношение на сигналите за некачествена работа зам.-министър Крумова подчерта, че те са много малко на фона на цялото саниране. Факторите, които определят подобни сигнали, не са финансови , защото референтните стойности са достатъчни, за да се работи качествено. Става дума за квалификация на работници, скорост на изпълнение. „Проверяваме всеки сигнал и там, където има нарушения налагаме санкции“, отбеляза тя.
