Сирни Заговезни – ден за прошка

Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. На този ден близки и познати се опрощават помежду си. Прошката си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумуве с думите “Прощавай, ако съм прегрешил” – отговорът обикновено е “Простено да ти е от мене и от Бога”.

Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Прието е да се извършва и обичаят хамкане, като на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

После се гадае кой колко дълъг живот ще има, като конецът, с който е била вързана халвата, се подпалва и се нарича на всеки седнал около масата. Колкото по-буен е пламъкът, толкова по-дълъг живот му е отреден.

Понеделникът след Сирница се нарича Чист понеделник. Тогава всички съдове се изваряват с пепелива вода и се излъскват така, че да не остане и следа от мазнина в тенджерите, в които да се готви през Великденския пост.

Източник: E-79.com

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ..

Последвайте ни...

81,580Последователикато
1,538последователиследвам
507абонатиабонирам

Най-новите новини

error: