Днес се навършват 108 години от Освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония.
След изграждането на Балканската коалиция и отхвърляне на колективната нота за незабавно въвеждане на реформите, заложени в член 23 от Берлинския договор, на 5 октомври 1912 г. съюзните армии на балканските държави настъпват към границите си с Османската империя.
На 4 октомври 1912 г. в Щаба на Седма Рилска дивизия е получена заповед № 325 за започване на бойните действия на следващия ден в 7 часа сутринта. В изпълнение на тази заповед ген.-майор Георги Тодоров, командир на Дивиизята, издава заповед за преминаване на границата с Османската империя и овладяване на град Горна Джумая (Благоевград).
Водейки ожесточени боеве във височината Дъбрава, на 5 октомври 3-а бригада, с командир ген. Спас Георгиев, принуждава противника да отстъпи на юг и освобождава Горна Джумая, който е първият освободен град в хода на Балканската война. В ръцете на българската армия попадат 3 планински оръдия и 140 пленници. Българските загуби възлизат на 7 убити и 30 ранени, между които и подпоручик Борис Змияров, в последствие починал от раните си.
В помощ на армията действат четите на ВМОРО, предвождани от подпоручик Никола Лефтеров, Михаил Бучински и Ичко Бойчев.
