Все повече българи и чужденци катерят родните планини, интересът към тези маршрути се засилва, на фона на спадащия ентусиазъм към Черноморието ни. Това заяви за БГНЕС Момчил Дамянов, планински водач от 20 години. Дамянов е категоричен, че да се ходи на планина в България става модно, а и екипировката вече е по-достъпна. Тенденцията, обаче, е маршрутите от хижа на хижа да намаляват. Вместо това се отива на някой удобен пункт за изход и там се определят лъчове. Което означава човек да се устрои добре в хотелче или къщи за гости и оттам да набележи графика и пътя за деня.
Българите проявяват интерес към всякакви маршрути – ако им предложиш нещо много странно, отиват веднага, защото им е интересно. Чуждите туристи, обаче, предпочитат класическите маршрути, които са известни и лесно намират описания за тях. А те са най-вече в Рила, Пирин и Централна Стара планина.
Чужденците, споделя наблюденията си Момчил Дамянов, имат много голям опит при такива пътувания и често знаят много повече, отколкото водача им в България, защото са обиколили почти целия свят. Идвали с очакване, че хората насреща им са професионалисти, не искали комфорт или лукс. Имали убедеността, че човекът, който ще ги води, ще бъде на нивото на другите водачи по света. Проблемът на българите, пък бил, че записвайки се за пътуване не преценяват много правилно силите си, нямат навика да мислят в часове ходене и труден терен, което западните им колеги по хоби много добре преценяват. С българските туристи може да има също много повече изненади за екипировка, подготовка и идея, смята планинският водач.
Според него чужденците остават с противоречиви впечатления от българските планини. “Западните туристи се промениха. В началото приемаха проблемите ни много спокойно и усмихнато, а в момента нямат никакво желание да ги понесат. Ако предложа пътуване, което сме правили преди 20 години на една група, тя ще се оплаче и ще поиска да се върне в родната си страна още на втория ден. Легловата база и местата за хранене са най-големият проблем”, призна Момчил.
И отсича, че Витоша си остава най-привлекателният обект над София. “За съжаление, тя е много цивилизована и трудно може да се намерят диви места в нея, но пък се стига лесно. Най-предпочитаните дестинации там са Златните мостове, Алеко, лифтовете”, разказва водачът. Е , и Стара планина се радва на интерес, също и Лакатник, Петрохан, Рила и цялата западна граница, по която няма толкова известни планини, но пък са различни.
При поход, съветва Момчил, трябва да имаме комуникация с водача. Ако нещо ни притеснява трябва да задаваме въпроси, независимо за какво – за екипировката или за физическата ни форма. Получават се и недоразумения. Ако се записваме по обява за изкачване на някой връх, попаднали на изходния пункт с раница на гърба, изведнъж можем да установим, че не само не можем да го направим, но не ни и влече. В такива случаи обикновено го отнася водачът, разказа Дамянов.
Дипломираните планински водачи в момента в България са около 400 души. Тайните на професията, обаче, според Момчил не могат да се учат по книга, те трябва да се видят. “Планинският водач трябва да разбира не по много, по малко, но от много неща – геология, метеорология, култура и ботаника. Най-важното е човекът да е адекватен, тоест не всеки може да стане планински водач. Хората ги търсят за леки маршрути. Защото тенденцията е планинарите да застаряват и голяма част от тях са възрастни хора, обяснява той.
Най-големите му страхове винаги са свързани с падане на хора по пътеките. “В момента, в който виждам, че човек се спъва и пада, не знам какво ще се случи. Това са моментите, в които изпадам в ужас”, добави той. За сметка на това в работата си постоянно има забавни случки. Всяка красива вечер с хубава компания е такава.
Чуждите туристи се събират с нашите и виждат точно това, за което са дошли – истински българи, които се веселят от сърце, признава Момчил.