Малцина знаят, че имената на всичките 12 месеца в годината имат латински произход и днес са популярни в почти цял свят. Любопитно е да кажем, че до VIII век преди Рождество Христово римският календар има десет месеца, но Нума Помпилий – прекият наследник на Ромул и Рем, добавя два нови месеца (януари и февруари).
Целта му е да изравни календарната година, която до тогава е била 304 дни, с лунната, която има 355 дни.
Ето и как са звучали месеците в миналото:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) – така старите българи наричат месец януари.
“Месецът на горящия дънер” – това е значението на старобългарски.
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) – така старите българи наричат месец февруари.
“Месецът на страшния лед” – това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) – така старите българи наричат месец март.
“Сухият месец” – това е значението на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) – така старите българи наричат месец април.
“Многоцветният месец” – това е значението на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) – така старите българи наричат месец май.
“Тревистият месец” – това е значението на старобългарски.
6. Изок (Червеник) – така старите българи наричат месец юни.
“Червеният месец” – това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – така старите българи наричат месец юли.
“Месецът на жътвата” – това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) – така старите българи наричат месец август.
“Месецът на оранта” – това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) – така старите българи наричат месец септември.
“Изобилният (плодородният) месец” – това е значението на старобългарски.
10. Листопад – така старите българи наричат месец октомври.
“Месецът на падащите листа” – това е значението на старобългарски.
11. Груден – така старите българи наричат месец ноември.
“Месецът на грудките” – това е значението на старобългарски.
12. Студен – така старите българи наричат месец декември.
“Студеният месец” – това е значението на старобългарски.
