Един от най-ценните исторически квартали в Югозападна България – Вароша – е на ръба на пълна разруха. Докато в редица градове в страната старинните квартали се поддържат и развиват като туристически и културни зони, тук ситуацията е коренно различна – емблематичният възрожденски квартал бавно се превръща в призрак на миналото.
Вароша, някога гордостта на Благоевград, днес е изоставена да се разпада. Къщи с архитектурна и историческа стойност зеят с разбити прозорци, пропаднали покриви и бурени до колене. Влажни стени и изгнили дъски създават усещането, че тук не живее никой – дори паметта. Калдъръмените улички и историческият паваж вече не са мълчалив поклон пред историята, а присмех, че я губим.
Проблемът не е само финансов – липсва воля и приоритет. Докато туристическите квартали в други български градове се превръщат в привлекателни културни центрове, Тук властта гледа безучастно – в лицето на кмета Методи Байкушев.
Квартал Вароша възниква през XVI–XVII век като българска махала в тогавашната Горна Джумая. По време на Възраждането там се заселват занаятчии и книжовници, а през 1844 г. е построена църквата „Въведение Богородично“ – символ на града. През 80-те години на XX в. общината реставрира голяма част от квартала и го превръща в културен комплекс.
Днес много от реставрираните сгради са в плачевно състояние – прозорци са счупени, мазилки падат, а архитектурната стойност е застрашена.
Граждани и културни дейци алармират, че всяко отлагане води до необратими щети.
За разлика от Благоевград, други градове като Пловдив, Велико Търново, Копривщица и Трявна демонстрират активна грижа към историческите си зони, превръщайки ги в живи културни центрове.
Вароша е част от душата на града и ако общинска администрация не реагира навреме, загубата ще бъде не само архитектурна, но и културна, социална и морална.
