КЗК наложи имуществена санкция в общ размер на 195 136 175 лева за извършено от „Лукойл-България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, гр. Бургас нарушение по чл. 21, т. 2, т. 5 от ЗЗК и чл. 102, б. „б“ от ДФЕС, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите като ограничи вноса на автомобилни горива в страната.
Предвид социално – икономическата значимост на горивата, поради прякото им въздействие по отношение на цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар, в рамките на образувано антитръстово производство, Комисията извърши анализ на конкурентната среда на пазарите по веригата на реализация на автомобилните горива.
В хода на производството, Комисията идентифицира конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове, поради което фокусира проучването върху поведението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД (група Лукойл) във връзка с ограничаване на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което е от естество да ограничи вноса на горива в страната.
Комисията установи, че групата Лукойл притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, което заедно с високия пазарен дял на пазара на съхранение на автомобилни горива, я прави господстващо предприятие на съответния пазар. Въз основа на направения анализ на поведението на дружествата се установи, че предприятията прилагат цялостна стратегия, състояща се от няколко антиконкурентни практики, които прилагани последователно и съвкупно в период от над 5 години, поставят бариери пред вноса на горива, възпрепятствайки го изцяло или правейки го икономически неефективен. Предвид това Комисията достигна до заключенията, че дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива.
Преминаването на автомобилни горива, които са по своето естество акцизни стоки през собствени или наети данъчни складове, е задължително изискване за всички участници на пазара, които извършват производство или внос/вътреобщностно придобиване (ВОП ) на горива на територията на страната. Това изискване пряко влияе върху възможностите за внос/ВОП в страната и ограничава до определена степен навлизането на нови участници на пазара, тъй като изграждането на собствени складове изисква огромни инвестиции, а наемането на чужди вместимости е ограничено поради факта, че най-големите капацитети в страната са собственост на господстващото предприятие, което ограничава достъпа до тях.
Разглежданите практики представляват една обща стратегия на групата за създаване на пречки пред вноса на горива в страната и се квалифицират като едно нарушение, тъй като са насочени към един и същ антиконкурентен резултат и се осъществяват трайно във времето.
Тези действия на ответните дружества ограничават конкуренцията още на първото ниво по веригата на реализация на нефтопродуктите – при първичната продажба на автомобилни горива от производството и внос, което позволява поддържането на лидерската позиция на група Лукойл в страната на следващите нива – търговията на едро и дребно. Създаването на бариери пред вноса на горива в страната е от естество да доведе до пренасочване на търсенето към горива с местен произход, т.е. тези на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Това намалява избора на търговците на едро и съответно се прехвърля надолу по веригата на реализация на автомобилните горива и в крайна сметка върху потребителите.
Поведението представлява злоупотреба с господство както по националното право, така и съгласно правото на Европейския съюз, тъй като ограничавайки вноса на територията на страната, може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки. В рамките на производството Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и съгласува решението на КЗК, във връзка с изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в чл.101 и чл.102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).
