Днес е първата голяма Задушница преди Великия пост. В съботния ден срещу Неделя Месопустна всички българи извършват помен в чест на мъртвите. Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ е бил също покойник, с тялото си в гроба.
В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница. Сутрин в храма се занася това, което според възможностите си сме приготвили за подаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване.
След богослужението, молитвени възпоменания за мъртвите се правят и на техните гробове. За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Житото е символ на възкресението , понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба.
За една календарна година обичайно Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
