България да направи постъпки пред Гърция да купи остров Свети Ахил, където е погребан цар Самуил. Това предлагат в писмо до служебния премиер проф. Георги Близнашки кметът на Дупница Методи Чимев и председателят на местната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса о.з. полк. Иван Шопов, пише „Преса”. Идеята е на всички военно-патриотични организации в града.
Писмото е адресирано до Близнашки и в качеството му на председател на Националния комитет за честване на 1000 години от рождението на цар Самуил. За увековечаване на паметта на великия българин се предлага още автомагистрала „Струма” да се преименува на „Цар Самуил”. Другата идея е в местността Крушовица, край Дупница, да се издигне и мемориална композиция.
Свети Ахил е островче в Малкото Преспанско езеро, което е между Гърция и Албания, в гръцки териториални води. Свързан е с брега с понтонен мост. Тук се намират развалините на средновековния български град Преспа. В едноименната базилика са гробовете на Самуил, сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав. Техните мощи са открити през 1965 г. от проф. Николаос Муцопулос. „Гърците не отричат, че тук са костите на българския цар. Мисля, че ще се съгласят да ни продадат острова. Ако това не може да стане, поне да купим парцела, където е гробницата на Самуил”, каза Стоян Ушатов, зам.-председател на дупнишкия съюз на запасните военни.
На островчето живеят 21 души и на него има и исторически ценности, свързани с Византийската империя.
Дипломатически източници обясниха, че ако България направи такова предложение, ще стане международен скандал, тъй като Гърция пази историческите ценности, като зеницата на окото си. Освен това островът не се продава, за разлика от някои гръцки острови в Егейско море. „Гърция никога няма да ни го даде. Никоя държава не си продава територията, а за гърците тя е свещена. Преди време поисках с наши средства да ремонтираме и укрепим базиликата „Свети Ахил”, но те отказаха. Ако им направим такова предложение, ще ги разсърдим, защото за тях това е унижение”, заяви видният историк проф. Божидар Димитров.