Днес християнското семейство се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос. Бъдни вечер – празникът е посветен на дома, на предците – родственици. Нарича се още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа или по-рядко – Мали Божич и Крачун.
Денят завършва с празнична постна вечеря, включваща обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник„, „светец“ или „харман“. Той е замесен с „мълчана вода“ от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите.
Нареждат се нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.
След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
