Българите все по-често обръщат гръб на родината, надявайки се да намерят по-добър живот в чужбина. Тези, които остават са обречени на забвение и политически конспирации. Причината е вкоренената корупция в политиката и не само. Вече година хората излизат на улицата, протести, антипротести, контрапротести, въртележката не спира. Потърпевш е неглижирания народ на България. Всеки осмелил да се опълчи на силните на деня, търпи негативи. Няма държавник когото да вълнуват “дребните” народни проблеми от всяко естество.
Няма правителство, в което шуробаджанащината да не процъфтява. Манипулацията върху българския народ е повече от скандална. Такова е поведението и на един националист, за когото е слабо да се каже, “фурнаджийска лопата”. Той излага не само собствената си персона, а и родината, с арогантно поведение, заобиколен от кратунковци и псевдо-депут/ат/-ка. не че в ЕС няма държави с корупция безочливост, но в България те са на първо място. Няма държава в която да посегнеш на полицай, ругаеш по най-нецензурен начин обществото, институции, медии и да останеш ненаказан, освен в България. Всичко случващо се в политическата върхушка е репертоар противопоставен на всякаква логика и законност.
Действията, “работата”на Парламент и Правителство са изключително садистични към обикновения човек. Управляващите любезно ни подхвърлят междупартийни обвинения и вътрешнопартийни разпри, а в същото време изтискват и последното останало в България. Държава без концепции.(Има хиляди, но на думи, прилежно прибрани в шкафа да събират прах). Конституцията бива интерпретирана единствено и само в услуга на властимащите. Политиката произвеждана в България е само клишета. Парадокс на българското управление е липсата на дългосрочни цели.
В предизборните речи ни надъхват с оптимизъм, с магически схеми за по-добра здравна система, лъскаво подвързани обещания за европейски заплати и пенсии, въобще за блага от всякакво естество. В мига, когато поеме руля на държавното управление, властимащия започва да шикалкави и
омайва от черната кутия с цветно изображение, как по вина на предшествениците му се сблъсква с безброй трудности в изпълнение на предизборните задачи.(да ги ожали човек) Това е безхаберието на българският дизайнер-политик за последните 24 години.
В един шлагер от преди четвърт век се пее: “Господи, дай на България път, светлина, свобода!”
Автор: В. Еремиев