Две малки на белоглав лешояд се излюпиха отново 60 години след изчезването им в скалите на Кресненския пролом в Пирин. Новината съобщиха от Фонда за дивата флора и фауна в България. Малките са от две двойки лешояди, те вече се опитват да излетят от гнездата си. През 2016г. България отбелязва значителен принос за опазване на европейското природно наследство. Това става, след като през тази година общо 11 малки на белоглав лешояд – един от редките видове в Европа бяха излюпени в дивата природа в Кресненския пролом (Пирин) и Стара Планина. Успехът е плод на дългогодишни усилия на екипите на Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ), Зелени Балкани, и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП), които работят вече над 15 години за възстановяването на вида в Стара планина и Пирин. Малките лешоядчета ще имат кръстници от 8 европейски страни, а посланиците на 4 държави ще получат почетни грамоти.
В Югозападна България, това са първите малки на вида от както той е изчезнал от района преди повече от половин век. През 2015г. се излюпи първото успешно отгледано малко на белоглав лешояд в Стара планина за повече от 60 години насам. То беше постижение на проекта във Врачански Балкан и беше кръстено Мишел на френския природозащитник Мишел Терас, който първи разработва програма за подобно възстановяване на белоглавия лешояд във Франция още в началото на 1980-те.
През 2016г., вече имаме 5 успешно отгледани малки в Източна Стара планина (Сливен/Котел), 4 във Врачански Балкан и 2 в Кресненския пролом/Пирин. С това считаме видът за успешно възстановен в Стара планина и Пирин. Общо загнездилите двойки в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация (в Източни Родопи) броят на вида в страната вече е над 100 двойки, а територията му на обитание се е увеличила с около 200%.
Това е огромен природозащитен успех, който е сравним само с подобна прогарам във Франция изпълнена през 1980-те и е уникален за Източна Европа. Лешоядите предлагат изключително важна екосистемна услуга, като унищожават труповете на селскостопанските животни, и почистват планинските пасища. В предвид кризата с екарисажите в България и затрудненията със събирането и унищожаването на труповете на селскостопански животни от ферми и калници, във възстановяването на лешоядите има потенциал за намиране на решение на този проблем по икономически рентабилен и природосъобразен начин.
Кръстници на малките белоглави лешояди от Кресненския пролом/Пирин, Врачански Балкан и Източна Стара планина (Сливен/Котел) ще станат 11 именити природозащитници от 8 страни, които имат значителен принос за опазване на лешоядите в България. Всички кръстници ще получат почетни грамоти, като признание за приноса си към завръщането на вида в България и на Балканите. Почетни грамоти ще бъдат връчени също така на посланиците на Испания, Австрия, Франция, Германия и Европейския съюз, за приноса на страните им към възстановането на вида в България.
