БДЖ иска да прехвърли на общините отговорността за съществуващите крайградски влакове, които са губещи, пише в. „Труд“. Ако местните управи решат, че искат влаковете да пътуват, ще поемат разходите за тях, срещу което ще получават полагащата се за съответната линия държавна субсидия, която сега се дава на БДЖ. Алтернатива за общините е да заменят влаковете с автобусни превози.
На практика така държавната фирма прехвърля на кметовете отговорността за закриване на нерентабилни линии. Транспортното министерство се опита да затвори част от тях от началото на тази година, но се отказа заради масовото недоволство на пътници и местни власти. Схемата с прехвърлянето се предлага в 7-годишна стратегия за развитие на БДЖ. Тя ще бъде представена от транспортното министерство тази седмица и ще се внесе за одобрение в парламента.
В нея е заложено да се промени начина за изчисляване и плащане на субсидията. Сега тя се дава за пропътувано разстояние от влаковете. Предлага се в бъдеще подпомагането да бъде на брой пътници, което със сигурност ще намали средствата за много от линиите.
В момента в България пътуват 364 крайградски влака, като всички до един са губещи. Рекордът принадлежи на влака Горна Оряховица-Попово, който потегля в 4 часа сутринта. За него БДЖ е платила 218 507 лева миналата година. С него се возят средно по 4 човека на ден и така на всеки 100 лева, похарчени за влака, БДЖ получава само 1 лев приход.
Има само четири жп линии, които БДЖ твърдо няма да спира и няма да дава на общини. Това са Димитровград-Подкова, тъй като там няма никакъв алтернативен път, теснолинейката Септември-Добринище заради възможността да се използва като туристическа атракция, Кюстендил-Гюешево и Габрово-Царева ливада, тъй като там асфалтовият път не минава през селищата, а край тях.
В документа се предлага и промяна на Закона за железопътния транспорт, с която да се видоизмени 15-годишният договор между държавата и БДЖ за превоз на пътници, сключен през 2010 г. и валиден до 2025 година. Според договора сега субсидията се изчислява в т.нар. „влаккилометри“ и с нея държавата поръчва броя на влаковете и пропътуваното от тях разстояние, без значение колко пътници се возят. Това е направено, защото през 2010 г., когато е сключен договорът, БДЖ все още не е имала компютърна система за издаване на билети и не е било възможно да се изчисли броят им. Сега това може да се направи и държавата може да плаща на БДЖ толкова пари, колкото пътници са превозени. През 2010 г. например пътниците са били 30 милиона, докато през 2014 г. броят им пада до 24 милиона.