Асоциация на индустриалния капитал: Колкото по-висока е минималната заплата, толкова по-малко заетост ще има

ПОЗИЦИЯ на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно увеличаването на минималната работна заплата

Минималната работна заплата е функция на реалната икономика. Като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина, а не като средство за разрешаване на социални проблеми. Водени от тези разбирания:

1. Споделяме разбирането, че единственият разумен път към постигане на национален просперитет, конкурентна икономика и висок жизнен стандарт е системно повишаване на производителността на труда чрез:
Поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство;
Постоянна работа за повишаване на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители.

2. Общо е виждането на социалните партньори относно необходимостта от обвързване на МРЗ с производителността на труда. В този смисъл трябва да се подчертае, че от 01.09.2011 г. до 01.01.2013 г. МРЗ беше поетапно увеличена от 240 на 310 лева, т.е. има увеличение в период на криза с 29.2 % – нещо, което по никакъв начин не кореспондира с темпа на увеличение на производителността на труда. Има обаче, пряка зависимост между ръста на МРЗ и ръста на безработицата (над 2 % за същия период). В период, в който основни проблеми са създаването заетост и увеличаването на производителността, нов ръст на МРЗ ще бъде естествена спирачка и за двете.

3. Увеличаване на минималната работна заплата, приложимо към икономиката като цяло, едва ли е удачен подход. Многократно изразяваната от нас позиция е за договаряне между социалните партньори на диференцирани стойности на МРЗ по икономически дейности.4. Отчитаме, че не е отпаднал т.нар. „клас“, в резултат на който минималната работна заплата понастоящем реално не е 310, а над 330 лева, което намалява още повече разликата между минималната и средната работна заплата (СРЗ).
5. Предлаганото ново увеличение на МРЗ на 340 лева означава ръст от 42 % за година и половина – факт, който не може да намери никаква адекватна икономическа обосновка.
6. С увеличаването на МРЗ се увеличават и разходите на работодателите за социални осигуровки в резултат от по-високите брутни заплати. Бизнесът губи ресурс за планиране и промяна на структурата на заплащане и други управленски решения, породени от увеличението. За да преодолее загубите от нарасналите разходи за трудови възнаграждения, работодателят е принуден да съкрати част от персонала (в повечето случай най-ниско квалифицирания и заплатен), за да може да запази размера на изплащаните заплати. Нов ръст в МРЗ е и естествена бариера пред наемането на допълнителен нискоквалифициран трудов ресурс. Всичко това оставя хиляди хора без работа и отново държавата е принудена на харчи средства от бюджета за изплащане на обезщетения за безработица.
7. Чисто административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда. Във време на криза гъвкавостта на пазара на труда и административните мерки по отношение на възнагражденията играят ключова роля по отношение на заетостта. Основната цел на политиката на пазара на труда не трябва да бъде изкуственото покачване на доходите на нископлатените работници, а повишаване на заетостта – нископлатеният труд има своите социални измерения, но липсата на труд може да има катастрофални последствия както за икономиката, така и в личен план.

В заключение, Асоциация на индустриалния капитал изразява позицията, че в настоящата ситуация колкото по-висока е минималната заплата, толкова по-малко заетост ще има. Увеличаването на минималната работна заплата е в тежест на заетостта и дава спорни резултати по отношение на укриването на доходи, тъй като именно увеличението е мотив за нарастване на сивия сектор, а постоянният ръст принуждава още повече хора да работят нерегламентирано. Административното определяне на все по-висока МРЗ, при липса на икономически предпоставки и договореност между синдикати и работодатели не отчита финансовото състояние на отделните фирми и съсипва малките и средните предприятия – важни основания да не подкрепяме увеличение на МРЗ.